Тазгодишният лауреат на международния конкурс за къс хумористичен разказ „Алеко“ Янош Лацхфи бе награден на официална церемония в Свищов
На предварителна среща разговор със зам.-кмета Анелия Димитрова и директора на дирекция „Култура и културно наследство“ Росен Маринов, Янош Лацхфи сподели, че наградата е изключително приятна изненада за него, тъй като изобщо не е очаквал да се появи неговият разказ на страниците на вестник „Стършел“. Унгарският писател има издадени 45 книги, две от които са преведени на български език и редица участия в унгарски и международни конкурси. Янош Лацхфи разказа, че за четвърти път идва в България, но силно го е впечатлило усещането, когато се е изправил на брега на река Дунав в Свищов и когато е посетил емблематичната за крайдунавския град църква „Света Троица“.
Лауреатът печели конкурса в надпревара с 62 писатели от 15 страни, които представят 112 разказа. Журито, в състав Деян Енев – председател и членове: Михаил Вешим, Румен Белчев, Пети Доневски и Людмил Симеонов, се спира на разказа „Алкохол за напреднали“, в който има дълбок подтекст и разбира се, много хумор.
Наградата на Янош Лацхви бе връчена на 12 януари, от председателя на МФ „Алеко Константинов“ и кмет на община Свищов Генчо Генчев, на официална церемония в ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“. Лауреатът благодари на организаторите в лицето на община Свищов, Международната фондация “Алеко Константинов” и вестник “Стършел”, за високата оценка и оказаната чест, както и на своите преводачи, благодарение на които неговите смешни разкази стигат до българската аудитория.
Като част от програмата посветена на 155 годишнината от рождението на Алеко Константинов, след церемонията по награждаването, всички присъстващи се насладиха на благотворителната театрална постановка от Лиза Шопова „Всички или нищо“. Набраните средства, в размер на 2 220 лв., ще бъдат използвани за ремонт на Школата по изкуства при ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“.
Разказ на лауреата на тазгодишния международен конкурс:
“АЛКОХОЛ ЗА НАПРЕДНАЛИ”
По време на реалния социализъм се считаше, че интелектуалците могат да избират между два пътя: единият бил алкохолизмът, а другият бил непроходим. През 90-те години стана ясно, че и цялото унгарско общество разполага с тези две възможности. Достойнство на унгарците е, че не оставят нещата свършени само наполовина, та и от пиянство мрат във възможно най-висок брой. Но не бива да обобщаваме. Унгарецът действително е срещал вече и такъв човек, чиято леля е чула за унгарец, на който жена му, като гледала веднъж през прозореца, чула някой тъкмо да казва на приятеля си, че познава унгарец, който въобще не пиел. И то защото по едно време опасно се пристрастил към алкохола, та сега по-скоро предпочитал да остане жив.
Между другото, статистиката сочи, че умереното пиене намалява риска от сърдечен удар, а точно сърдечният удар е следващият голям враг на унгарците. Значи, мъдро нещо е в съюз с единия си враг да се изправиш срещу другия.
Излиза, че пиенето е полезно, например всеизвестно е, че червеното вино поправя кръвната картина. Ето, французите пият пет пъти повече вино от унгарците, което им докарва двадесет пъти по-малко болести. Разбира се, и защото не пият химически произведено вино, а приготвено от грозде. (Двама унгарски винопроизводители си говорят и единият гръмогласно обяснява на другия: “Виж, беше много отдавна, когато още правехме виното от грозде!”). Обаче и между двете системи на здравеопазване има разлика от земята до небето. Всеки е убеден, че е по-приятно да се избере съюзът с (умерено количество) алкохола срещу инфаркта, отколкото с инфаркта срещу алкохола. И тогава остава само да определим какво означава “умерено количество” или “малко вино”. Унгарецът само в голяма мъка или безгранична радост кани приятел с думите “ела да се натряскаме като магарета”. Ако такъв екстремен случай не е налице, казва простичко: “Ела да пийнем по глътка”. Ако лекарят го запита: “Кажете, пушите ли?”, отговаря спокойно: “Благодаря, докторе, но по-скоро бих пийнал нещо”. Ако се заговори на тази тема, унгарецът подхвърля: “Има ли човек, който да не пие?”, или пък: “Понякога посръбваме с приятели, но нищо особено”, или “Понякога трябва малко отпускане”, или “Виж, приятелят ми Бела пие мъжки, до него аз съм начинаещ”. От тези премерени празни отговори можем да се досетим, че редовно се връща в безсъзнание в дома си. Или даже не се връща в дома си. Напиванията пък се превръщат в подвизи, в мъжество, когато вече са преминали. Със здравеняшки зачервено лице унгарецът разказва, че пил здравата, стабилно и до несвяст, тоест във всички случаи – напил се е до смърт. Има пословица, според която “алкохолът в малко количество е лек, в голямо количество – отрова”. Нейният специален унгарски вариант е: “алкохолът в малко количество е лек, а в голямо количество – лекарство”.
Концентратите по кръчмите в Унгария ги мерят по “петдесет” грама, но от благоприличие и заради дамите може да се поръчат и двадесет грама. Наистина не се е случвало някой да е видял жив човек да иска двадесет грама, ако не пие и бира, мехурчетата на която, както е известно, със светкавична бързина пренасят силата на концентрата до мозъка. А разбира се, с еманципирането на дамите се развиват и навиците им да пият. Едно време унгарките готвеха като майките си, сега обаче пият като бащите си. Унгарецът със собствените си очи видял четири студентки от специалност “Естетика” с фигури на манекенки, които в бюфета на гарата с едничко надигане гаврътнали по шишенце медена ракия от сто грама и дори не трепнали след това, а сладко (медено) продължили да си бъбрят. Обаче повечето унгарки не се въодушевяват от алкохолните приключения на любимия си. Вече има и такъв случай – жена да напердаши унгарец, който в леденостудена зима на автобусната спирка качил присвит в несвяст мъж на средна възраст и след като с голяма мъка изкопчил адреса му и го закарал до дома, получил шамар от жена му – кому е нужен един пиян като свиня съпруг. В една друга зимна история мъжът се връща в утринните часове пиян и тропа на входната врата на двора. Жена му само подвикнала, че вече му казала, че няма да го пусне, ако още един път се върне пиян. Накрая излязла, но мъжът вече хъркал на прага и тя не могла да го помести. Завила го с одеало да не настине. Когато след един час все пак се обадила по телефона на съседа да й помогне да внесе мъжа си, той вече бил мъртъв.
Между другото, има които пият много повече. В Русия, България или Полша всички ще се изсмеят и ще те гледат като рядък екземпляр, ако се опиташ да си поръчаш петдесет грама концентрат. Тамошната основна чашка е сто или двеста грама (за колекционерите на полезна туристическа информация: “сто грама” или “двести грама”, също и “стакан”, което значи една чаша.). Още повече, че в едновремешния Съветски съюз водката можеше да се купи само в големи бутилки, а пред магазините за алкохол стояха руските левенти и даваха знак на любезните минувачи с един или с два пръста. По знака все някой съумяваше да разгадае дали в настоящото им материално положение имат нужда от един или двама съдружници за изпиването на литър водка. Ако се образуваше групата,купуваха заедно алкохола, след това с прилепен до една трета или до половината на бутилка пръст с отмерена точност пиеха течността и предаваха бутилката. В Унгария такова нещо е невъзможно. Тук всеки сам си прави виното или си вари ракията от окапалите плодове или пък и двете заедно.
Превод: Адриана ПЕТКОВА
ПРЕСЦЕНТЪР - ОБЩИНА СВИЩОВ
Лауреатът печели конкурса в надпревара с 62 писатели от 15 страни, които представят 112 разказа. Журито, в състав Деян Енев – председател и членове: Михаил Вешим, Румен Белчев, Пети Доневски и Людмил Симеонов, се спира на разказа „Алкохол за напреднали“, в който има дълбок подтекст и разбира се, много хумор.
Наградата на Янош Лацхви бе връчена на 12 януари, от председателя на МФ „Алеко Константинов“ и кмет на община Свищов Генчо Генчев, на официална церемония в ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“. Лауреатът благодари на организаторите в лицето на община Свищов, Международната фондация “Алеко Константинов” и вестник “Стършел”, за високата оценка и оказаната чест, както и на своите преводачи, благодарение на които неговите смешни разкази стигат до българската аудитория.
Като част от програмата посветена на 155 годишнината от рождението на Алеко Константинов, след церемонията по награждаването, всички присъстващи се насладиха на благотворителната театрална постановка от Лиза Шопова „Всички или нищо“. Набраните средства, в размер на 2 220 лв., ще бъдат използвани за ремонт на Школата по изкуства при ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“.
Разказ на лауреата на тазгодишния международен конкурс:
“АЛКОХОЛ ЗА НАПРЕДНАЛИ”
По време на реалния социализъм се считаше, че интелектуалците могат да избират между два пътя: единият бил алкохолизмът, а другият бил непроходим. През 90-те години стана ясно, че и цялото унгарско общество разполага с тези две възможности. Достойнство на унгарците е, че не оставят нещата свършени само наполовина, та и от пиянство мрат във възможно най-висок брой. Но не бива да обобщаваме. Унгарецът действително е срещал вече и такъв човек, чиято леля е чула за унгарец, на който жена му, като гледала веднъж през прозореца, чула някой тъкмо да казва на приятеля си, че познава унгарец, който въобще не пиел. И то защото по едно време опасно се пристрастил към алкохола, та сега по-скоро предпочитал да остане жив.
Между другото, статистиката сочи, че умереното пиене намалява риска от сърдечен удар, а точно сърдечният удар е следващият голям враг на унгарците. Значи, мъдро нещо е в съюз с единия си враг да се изправиш срещу другия.
Излиза, че пиенето е полезно, например всеизвестно е, че червеното вино поправя кръвната картина. Ето, французите пият пет пъти повече вино от унгарците, което им докарва двадесет пъти по-малко болести. Разбира се, и защото не пият химически произведено вино, а приготвено от грозде. (Двама унгарски винопроизводители си говорят и единият гръмогласно обяснява на другия: “Виж, беше много отдавна, когато още правехме виното от грозде!”). Обаче и между двете системи на здравеопазване има разлика от земята до небето. Всеки е убеден, че е по-приятно да се избере съюзът с (умерено количество) алкохола срещу инфаркта, отколкото с инфаркта срещу алкохола. И тогава остава само да определим какво означава “умерено количество” или “малко вино”. Унгарецът само в голяма мъка или безгранична радост кани приятел с думите “ела да се натряскаме като магарета”. Ако такъв екстремен случай не е налице, казва простичко: “Ела да пийнем по глътка”. Ако лекарят го запита: “Кажете, пушите ли?”, отговаря спокойно: “Благодаря, докторе, но по-скоро бих пийнал нещо”. Ако се заговори на тази тема, унгарецът подхвърля: “Има ли човек, който да не пие?”, или пък: “Понякога посръбваме с приятели, но нищо особено”, или “Понякога трябва малко отпускане”, или “Виж, приятелят ми Бела пие мъжки, до него аз съм начинаещ”. От тези премерени празни отговори можем да се досетим, че редовно се връща в безсъзнание в дома си. Или даже не се връща в дома си. Напиванията пък се превръщат в подвизи, в мъжество, когато вече са преминали. Със здравеняшки зачервено лице унгарецът разказва, че пил здравата, стабилно и до несвяст, тоест във всички случаи – напил се е до смърт. Има пословица, според която “алкохолът в малко количество е лек, в голямо количество – отрова”. Нейният специален унгарски вариант е: “алкохолът в малко количество е лек, а в голямо количество – лекарство”.
Концентратите по кръчмите в Унгария ги мерят по “петдесет” грама, но от благоприличие и заради дамите може да се поръчат и двадесет грама. Наистина не се е случвало някой да е видял жив човек да иска двадесет грама, ако не пие и бира, мехурчетата на която, както е известно, със светкавична бързина пренасят силата на концентрата до мозъка. А разбира се, с еманципирането на дамите се развиват и навиците им да пият. Едно време унгарките готвеха като майките си, сега обаче пият като бащите си. Унгарецът със собствените си очи видял четири студентки от специалност “Естетика” с фигури на манекенки, които в бюфета на гарата с едничко надигане гаврътнали по шишенце медена ракия от сто грама и дори не трепнали след това, а сладко (медено) продължили да си бъбрят. Обаче повечето унгарки не се въодушевяват от алкохолните приключения на любимия си. Вече има и такъв случай – жена да напердаши унгарец, който в леденостудена зима на автобусната спирка качил присвит в несвяст мъж на средна възраст и след като с голяма мъка изкопчил адреса му и го закарал до дома, получил шамар от жена му – кому е нужен един пиян като свиня съпруг. В една друга зимна история мъжът се връща в утринните часове пиян и тропа на входната врата на двора. Жена му само подвикнала, че вече му казала, че няма да го пусне, ако още един път се върне пиян. Накрая излязла, но мъжът вече хъркал на прага и тя не могла да го помести. Завила го с одеало да не настине. Когато след един час все пак се обадила по телефона на съседа да й помогне да внесе мъжа си, той вече бил мъртъв.
Между другото, има които пият много повече. В Русия, България или Полша всички ще се изсмеят и ще те гледат като рядък екземпляр, ако се опиташ да си поръчаш петдесет грама концентрат. Тамошната основна чашка е сто или двеста грама (за колекционерите на полезна туристическа информация: “сто грама” или “двести грама”, също и “стакан”, което значи една чаша.). Още повече, че в едновремешния Съветски съюз водката можеше да се купи само в големи бутилки, а пред магазините за алкохол стояха руските левенти и даваха знак на любезните минувачи с един или с два пръста. По знака все някой съумяваше да разгадае дали в настоящото им материално положение имат нужда от един или двама съдружници за изпиването на литър водка. Ако се образуваше групата,купуваха заедно алкохола, след това с прилепен до една трета или до половината на бутилка пръст с отмерена точност пиеха течността и предаваха бутилката. В Унгария такова нещо е невъзможно. Тук всеки сам си прави виното или си вари ракията от окапалите плодове или пък и двете заедно.
Превод: Адриана ПЕТКОВА
ПРЕСЦЕНТЪР - ОБЩИНА СВИЩОВ