Принцът на науката
150 г. от рождението на проф. Иван Шишманов
Големият учен, литературовед, етнограф, фолклорист, обще- ственик и читалищен деятел проф. Иван Шишманов е роден на 22 юни 1862 г. в Свищов. Както се шегуваше приживе един от големите поети на България Иван Давидков: „А, бе, всичко ли в това градче е първо българско?...”Поетесата Първолета Прокопова му отговаряше: „Всичко, Иване! И училище, и читалище, и академия!... Това не ти е Запад-нала България!”...
Именно първото българско читалище в града е оня храм на възрожденската ни култура, където юношата се докосва до Н.В. Изкуството, където се ражда пиететът му към театъра, към литературата и музиката. Той расте „в компанията” и под неотразимото въздействие на такъв театрал като баща си Димитър Шишманов, на такива големи творци като Николай Павлович, Цветан Радославов и Алеко Константинов. Учители в това будно дунавско градче са били такива просветители като Емануил Васкидович, Янко Мустаков и Георги Владикин, а богати и родолюбиви дарители създават елитната търговска гимназия, училищата, читалището и днешната авторитетна Стопанска академия...
Даскалите от Свищов и Видин предричат на бъдещия „принц на науката” още от детството „склонността му към умствени занимания и подчертаната му любознателност”... А така, както Борис Вазов шеговито го е нарекъл „принц”, той едва ли е съзнавал колко е прав!...От една страна Иван Шишманов е потомък на Шишмановци – царе от Втората българска държава, а от друга – положението му е на учен от световна величина, признат от повечето академични общности на Европа. Истински принц – по рождение и по призвание!... И неговата възлюбена „принцеса”, очарователната му съпруга Лидия Шишманова, ще напише в спомените си: „Той не обичаше да говори за себе си... Работеше със свръхестествена енергия, а количеството книги, които Шишманов поглъщаше, беше феноменално...”Още на 14-годишна възраст бъдещият „принц на науката” бил забелязан от Феликс Каниц – пътешественикът и ученият, който му издействал стипендия и го пратил да учи в Педагогическото училище на Виена Юношата се учи прилежно шест години, превръща се в красив и благовъзпитан младеж и още на 20-годишна възраст става подначалник в Министерството на просвещението...По-късно държавата го праща да учи „педагогия и философия” в Йенския университет, а той завършва „между другото” и университетите в Лайпциг и Женева, за да се върне през 1888 година отново в просветното министерство на майка България. Вече е началник на отделение, т.е. „висш държавен служител на просвещението”. Като такъв започва издаването на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, издава го 18 години и това списание е известно като „министерското”. Като преподавател във висшето училище или в бъдещия университет на София Шишманов налага включването на западноевропейската литература в учебните програми, развива изучаването и популяризирането на етнографията и фолклора, осигурява за столетие напред научните ни връзки с учените на Украйна, Румъния, Сърбия, Чехия, Норвегия и т.н. По времето на Стамболов той, макар и „демократ, неизкушен от политика”, приема най-сетне да стане министър на просветата с надеждата, че ще осъществи своите научни, културни и образователни проекти...Тогава просветното министерство включвало и различните клонове на науката и културата, а министърът обосновавал и защитавал своите виждания за бюджета и пред Н.В.Княза, и пред Народното събрание. Големият учен – в ролята на министър!..Той се справя блестящо и яростно воюва срещу закриването на училища, срещу увеличаването на училищните такси и срещу намаляването на „даскалските заплати”. Професорът не си поплюва, даже „изнудва” свои приятели банкери и търговци да поемат издръжката на по-талантливи ученици... Същевременно, сам изкушен от поезия и драматургия, министърът-професор поддържал връзки с Ромен Ролан, с Максим Горки, с Плеханов и Йенсен...Той пише редица отзиви и монографии за творчеството на Иван Вазов, Алеко Константинов, Пейо Яворов, Кирил Христов, Елин Пелин и т.н....По негово време се откриват Рисувалното училище, Народният театър, Музеят на Възраждането и т.н...По негово време се откриват и 400 нови читалища в България. А през 1911 година, на учредителното събрание в Сливен, той приема да оглави читалищния съюз и го води близо десет години. „Читалищата са ми легнали на сърце от детството!”- казвал „принцът” и чак до гроба си възлагал големи надежди на тях като на „най-самобитните български духовни огнища”...
Георги ДРАМБОЗОВ
Големият учен, литературовед, етнограф, фолклорист, обще- ственик и читалищен деятел проф. Иван Шишманов е роден на 22 юни 1862 г. в Свищов. Както се шегуваше приживе един от големите поети на България Иван Давидков: „А, бе, всичко ли в това градче е първо българско?...”Поетесата Първолета Прокопова му отговаряше: „Всичко, Иване! И училище, и читалище, и академия!... Това не ти е Запад-нала България!”...
Именно първото българско читалище в града е оня храм на възрожденската ни култура, където юношата се докосва до Н.В. Изкуството, където се ражда пиететът му към театъра, към литературата и музиката. Той расте „в компанията” и под неотразимото въздействие на такъв театрал като баща си Димитър Шишманов, на такива големи творци като Николай Павлович, Цветан Радославов и Алеко Константинов. Учители в това будно дунавско градче са били такива просветители като Емануил Васкидович, Янко Мустаков и Георги Владикин, а богати и родолюбиви дарители създават елитната търговска гимназия, училищата, читалището и днешната авторитетна Стопанска академия...
Даскалите от Свищов и Видин предричат на бъдещия „принц на науката” още от детството „склонността му към умствени занимания и подчертаната му любознателност”... А така, както Борис Вазов шеговито го е нарекъл „принц”, той едва ли е съзнавал колко е прав!...От една страна Иван Шишманов е потомък на Шишмановци – царе от Втората българска държава, а от друга – положението му е на учен от световна величина, признат от повечето академични общности на Европа. Истински принц – по рождение и по призвание!... И неговата възлюбена „принцеса”, очарователната му съпруга Лидия Шишманова, ще напише в спомените си: „Той не обичаше да говори за себе си... Работеше със свръхестествена енергия, а количеството книги, които Шишманов поглъщаше, беше феноменално...”Още на 14-годишна възраст бъдещият „принц на науката” бил забелязан от Феликс Каниц – пътешественикът и ученият, който му издействал стипендия и го пратил да учи в Педагогическото училище на Виена Юношата се учи прилежно шест години, превръща се в красив и благовъзпитан младеж и още на 20-годишна възраст става подначалник в Министерството на просвещението...По-късно държавата го праща да учи „педагогия и философия” в Йенския университет, а той завършва „между другото” и университетите в Лайпциг и Женева, за да се върне през 1888 година отново в просветното министерство на майка България. Вече е началник на отделение, т.е. „висш държавен служител на просвещението”. Като такъв започва издаването на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, издава го 18 години и това списание е известно като „министерското”. Като преподавател във висшето училище или в бъдещия университет на София Шишманов налага включването на западноевропейската литература в учебните програми, развива изучаването и популяризирането на етнографията и фолклора, осигурява за столетие напред научните ни връзки с учените на Украйна, Румъния, Сърбия, Чехия, Норвегия и т.н. По времето на Стамболов той, макар и „демократ, неизкушен от политика”, приема най-сетне да стане министър на просветата с надеждата, че ще осъществи своите научни, културни и образователни проекти...Тогава просветното министерство включвало и различните клонове на науката и културата, а министърът обосновавал и защитавал своите виждания за бюджета и пред Н.В.Княза, и пред Народното събрание. Големият учен – в ролята на министър!..Той се справя блестящо и яростно воюва срещу закриването на училища, срещу увеличаването на училищните такси и срещу намаляването на „даскалските заплати”. Професорът не си поплюва, даже „изнудва” свои приятели банкери и търговци да поемат издръжката на по-талантливи ученици... Същевременно, сам изкушен от поезия и драматургия, министърът-професор поддържал връзки с Ромен Ролан, с Максим Горки, с Плеханов и Йенсен...Той пише редица отзиви и монографии за творчеството на Иван Вазов, Алеко Константинов, Пейо Яворов, Кирил Христов, Елин Пелин и т.н....По негово време се откриват Рисувалното училище, Народният театър, Музеят на Възраждането и т.н...По негово време се откриват и 400 нови читалища в България. А през 1911 година, на учредителното събрание в Сливен, той приема да оглави читалищния съюз и го води близо десет години. „Читалищата са ми легнали на сърце от детството!”- казвал „принцът” и чак до гроба си възлагал големи надежди на тях като на „най-самобитните български духовни огнища”...
Георги ДРАМБОЗОВ