Честваме 149 години от рождението на Цветан Радославов
Честваме 149 години от рождението на Цветан Радославов
В рамките на Пролетни празници Свищов 2012 честваме и 149-та годишнина от рождението на автора на българския химн Цветан Радославов. Тържествата, свързани с годишнината продължават три дни с многобройни и разнообразни събития, сред които празник на училището, носещо неговото име, изложби на негови картини и предмети, свързани с неговия живот и др. Картините, рисувани от него и съхранявани във фонда на ХГ „Николай Павлович” са изложени в залите на галерията, а самата изложба беше открита на 18 април – сряда в 16 часа.
Вчера /19 април/ в изложбената зала на историческия музей в 16 часа беше открита изложбата „Непознатият Цветан Радославов”. Посетителите имат възможност да разгледат лични вещи, снимки и кореспонденция, принадлежащи на видния ни съгражданин. Любителите на музиката присъстваха на презентацията на доц. д-р Юлия Николова „Приятелството и музиката в живота на тримата от Преображенската махала /Цветан Радославов, Алеко Константинов и Иван Шишманов/, а музикалното оформление беше осигурено от Олимпия Ангелова и Елизабет Людмилова.
По време на презентацията беше напомнено, че дружбата и приятелството между Цв. Радославов, Ив. Шишманов и Алеко Константинов е била сърдечна и неразделна.. Дядовците и бащите на тримата приятели са били заможни търговци и видни общественици, които са взели дейно участие във всички почини за духовно, национално и политическо съзряване на българите и от рано са полагали грижи за образованието и възпитанието на наследниците си. Гръцки език и българославянска писменост им е преподавал Емануил Васкидович, учили са музика с Янко Мустаков, рисували са под ръководството на първия български художник с академично образование Николай Павлович.
По време на Освободителната война младежите са посрещнали с китки и венци руските войски. В първият ден на българската свобода градските първенци са отредили на дядото и осиновител на Цветан Радославов Цвятко високо отличие и народно признание, като най-виден техен представител да посрещне и настани в дома си прославените руски военачалници ген. Драгомиров и ген. Скобелев. В дома на Алеко Константинов ген. Радецки е уредил своята квартира, където под арка от живи цветя е бил посрещнат руския император Александър ІІ. Благородното съревнование между двамата приятели е продължило и по-късно. Алеко е бил горд с назначаването му за писар при свищовския губернатор Найден Геров, а Цветан е не по-малко горд, че регистраторът при губернаторството, поетът Иван Вазов е живял в неговата стая, същата, в която години преди това Г. С. Раковски написва своя „Постъп българский”.
Днес /20 април/ в 10 часа в салона на читалището тържествено ще бъде честван патронния празник на СОУ „Цв. Рдославов” Изложба, открита в сряда, на 18 април и свързана с 30-годишнината от откриването на училището е подредена в кафе-галерия „Антиквариат”.
И все пак, акцентът по време на честването на 149-та годишнина от рождението на Цветан Радославов както всяка година на тази дата е свързан с голямата гордост и дълбоката признателност на свищовлии за създадения от него химн на България. Това е една скъпа за всяко българско сърце песен, която вдига на крака всички в тържествени и велики за страната ни моменти. Песен, която извиква сълзи в очите ни, преклонение в очите ни и почит към родното огнище. Песен, свидна като родния трибагреник.
По време на тържествата на децата в СОУ „Цв. Радославов” беше припомнена интересната история на тази песен, която става национален химн на България през 1964 година. Тя е написана от Радославов през 1885 година по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Първоначалното и заглавие е било „Горда Стара планина”, а текстът е променян многократно, за последен път през 1990 година. Като основа за българския химн е взета само една част от оригиналния текст и музика на Радославов. Мотивът „Горда Стара планина” с редица преправяния на оригиналния текст се превръща в основа на песенните куплети, а „Мила родино” – в припев.
Учениците от училището, кръстено на видния ни съгражданин се упражниха по темата с рисункии на асфалт под мотото „Мила Родино, ти си земен рай”. Клубовете по театрално изкуство и приказен свят също се изявиха с последните си постановки. В първия ден на честването в училището беше представен музея, съхранил споменът за патрона на училището, а днес предстои поклонение на гроба на Цветан Радославов и поднасяне на венци и цветя пред паметника на автора на българския химн., издигнат в негова чест от признателните му съграждани в близост до дома, в който той е живял..
По време на многобройните събития, свързани с честването на годишнината на Цветан Радославов беше припомнено още, че обаянието на неговата личност не е само в авторството на химна, но и в кръгозора на учения-енциклопедист, чиито приноси към българската наука и изкуство са неоспорими.
Ганка Иванова
В рамките на Пролетни празници Свищов 2012 честваме и 149-та годишнина от рождението на автора на българския химн Цветан Радославов. Тържествата, свързани с годишнината продължават три дни с многобройни и разнообразни събития, сред които празник на училището, носещо неговото име, изложби на негови картини и предмети, свързани с неговия живот и др. Картините, рисувани от него и съхранявани във фонда на ХГ „Николай Павлович” са изложени в залите на галерията, а самата изложба беше открита на 18 април – сряда в 16 часа.
Вчера /19 април/ в изложбената зала на историческия музей в 16 часа беше открита изложбата „Непознатият Цветан Радославов”. Посетителите имат възможност да разгледат лични вещи, снимки и кореспонденция, принадлежащи на видния ни съгражданин. Любителите на музиката присъстваха на презентацията на доц. д-р Юлия Николова „Приятелството и музиката в живота на тримата от Преображенската махала /Цветан Радославов, Алеко Константинов и Иван Шишманов/, а музикалното оформление беше осигурено от Олимпия Ангелова и Елизабет Людмилова.
По време на презентацията беше напомнено, че дружбата и приятелството между Цв. Радославов, Ив. Шишманов и Алеко Константинов е била сърдечна и неразделна.. Дядовците и бащите на тримата приятели са били заможни търговци и видни общественици, които са взели дейно участие във всички почини за духовно, национално и политическо съзряване на българите и от рано са полагали грижи за образованието и възпитанието на наследниците си. Гръцки език и българославянска писменост им е преподавал Емануил Васкидович, учили са музика с Янко Мустаков, рисували са под ръководството на първия български художник с академично образование Николай Павлович.
По време на Освободителната война младежите са посрещнали с китки и венци руските войски. В първият ден на българската свобода градските първенци са отредили на дядото и осиновител на Цветан Радославов Цвятко високо отличие и народно признание, като най-виден техен представител да посрещне и настани в дома си прославените руски военачалници ген. Драгомиров и ген. Скобелев. В дома на Алеко Константинов ген. Радецки е уредил своята квартира, където под арка от живи цветя е бил посрещнат руския император Александър ІІ. Благородното съревнование между двамата приятели е продължило и по-късно. Алеко е бил горд с назначаването му за писар при свищовския губернатор Найден Геров, а Цветан е не по-малко горд, че регистраторът при губернаторството, поетът Иван Вазов е живял в неговата стая, същата, в която години преди това Г. С. Раковски написва своя „Постъп българский”.
Днес /20 април/ в 10 часа в салона на читалището тържествено ще бъде честван патронния празник на СОУ „Цв. Рдославов” Изложба, открита в сряда, на 18 април и свързана с 30-годишнината от откриването на училището е подредена в кафе-галерия „Антиквариат”.
И все пак, акцентът по време на честването на 149-та годишнина от рождението на Цветан Радославов както всяка година на тази дата е свързан с голямата гордост и дълбоката признателност на свищовлии за създадения от него химн на България. Това е една скъпа за всяко българско сърце песен, която вдига на крака всички в тържествени и велики за страната ни моменти. Песен, която извиква сълзи в очите ни, преклонение в очите ни и почит към родното огнище. Песен, свидна като родния трибагреник.
По време на тържествата на децата в СОУ „Цв. Радославов” беше припомнена интересната история на тази песен, която става национален химн на България през 1964 година. Тя е написана от Радославов през 1885 година по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Първоначалното и заглавие е било „Горда Стара планина”, а текстът е променян многократно, за последен път през 1990 година. Като основа за българския химн е взета само една част от оригиналния текст и музика на Радославов. Мотивът „Горда Стара планина” с редица преправяния на оригиналния текст се превръща в основа на песенните куплети, а „Мила родино” – в припев.
Учениците от училището, кръстено на видния ни съгражданин се упражниха по темата с рисункии на асфалт под мотото „Мила Родино, ти си земен рай”. Клубовете по театрално изкуство и приказен свят също се изявиха с последните си постановки. В първия ден на честването в училището беше представен музея, съхранил споменът за патрона на училището, а днес предстои поклонение на гроба на Цветан Радославов и поднасяне на венци и цветя пред паметника на автора на българския химн., издигнат в негова чест от признателните му съграждани в близост до дома, в който той е живял..
По време на многобройните събития, свързани с честването на годишнината на Цветан Радославов беше припомнено още, че обаянието на неговата личност не е само в авторството на химна, но и в кръгозора на учения-енциклопедист, чиито приноси към българската наука и изкуство са неоспорими.
Ганка Иванова