Европейският дух, проникнал в един буден град като Свищов далеч преди Освобождението, дава началните импулси и за появата на театъра – изкуството, чиято магия ще разпалва все повече души, ще печели все нови и нови почитатели. Та до ден днешен, въпреки че е имало и затишия на сцената, защото понякога ентузиазмът далеч не е бил достатъчен, за да се поддържа театралният дух на свищовци.
...Годината е 1870, датата – 1 февруари. На читалищната сцена се играе първото театрално представление в Свищов. Пиесата е нашумялата през Възраждането “Многострадална Геновева”. Представя я театралната група от 27 души, създадена по инициатива на просветителя и общественика Димитър Е. Шишманов. В основата на всичко, естествено, е Д. Шишманов, който е и пръв театрален директор, режисьор и актьор. И, за да бъде представлението най-близко до европейските представи за театър, не друг, а Николай Павлович, първият български светски художник, създава декорите и записва името си и като първия наш театрален художник. Разбира се, далеч сме още от съвременното понятие за сцена поради оскъдните материални възможности на читалището. Но колко й трябва на добронамерената и открита за веянията на времето свищовска публика, за да повярва, че чудото е станало и да усети, въпреки сантименталния сюжет (а може би и благодарение на него!), че театърът идва от най-съкровените глъбини на човешката душа и че той внася във все още възрожденското съзнание на българина тръпката на нещо ново, вълнуващо и прекрасно?
Повече от 140 години оттогава, но делото на Първите не е забравено. След тях още много  пъти ще се вдига читалищната завеса, за да разкрие още веднъж и още веднъж сложни човешки съдби и характери, обжарени от страсти и лутащи се между доброто и злото, а зрителите със затаен дъх ще преживяват всичко, което се случва на сцената и ще възнаграждава актьорите със своите аплодисменти. Всъщност това винаги е била и най-голямата, ако не и единствената награда за всички тях - озарени от Мелпомена, вградили усилията си в историята на свищовския читалищен театър. И в наше време тази история продължава чрез дейността на Драматичния театър при читалището, чиято последна засега премиера – “Докторски му работи” бе наскоро и бе посрещната с жив интерес от почитателите на театралното изкуство. Днес и утре пък е поредното издание на националния фестивал на любителските камерни и кафе театри. Искрата, запалена някога от Димитър Шишманов, е жива...
Людмил СИМЕОНОВ