В „Светиниколското училище” отпразнуваха Еньовден
В „Светиниколското училище” отпразнуваха Еньовден
Еньовден събра в „Светиниколското училище” деца, любопитни да научат повече за интересните поверия свързани с този древен народен празник.
Еньовден се празнува всяка година на 24 юни и бележи лятното слънцестоене. Празникът е важен за годишния стопански цикъл на хората от дълбока древност. Предполага се, че корените му водят до поверията на траките. По-късно, езическия празник е преплетен с честването на Св. Йоан Кръстител. На Еньовден, според традиционните вярвания, билките са най-лековити, а водата придобива магическа сила. Вярва се, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва във водоизточниците и им дава от силата си. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. За Еньовден е характерно „грабенето“ (краденето) и „маменето“ на плодородието от нивите и добитъка. Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Това и още много други неща научиха свищовските малчугани докато рисуваха и се забавляваха във възрожденското училище.
Димитър Спасов
Еньовден събра в „Светиниколското училище” деца, любопитни да научат повече за интересните поверия свързани с този древен народен празник.
Еньовден се празнува всяка година на 24 юни и бележи лятното слънцестоене. Празникът е важен за годишния стопански цикъл на хората от дълбока древност. Предполага се, че корените му водят до поверията на траките. По-късно, езическия празник е преплетен с честването на Св. Йоан Кръстител. На Еньовден, според традиционните вярвания, билките са най-лековити, а водата придобива магическа сила. Вярва се, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва във водоизточниците и им дава от силата си. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. За Еньовден е характерно „грабенето“ (краденето) и „маменето“ на плодородието от нивите и добитъка. Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Това и още много други неща научиха свищовските малчугани докато рисуваха и се забавляваха във възрожденското училище.
Димитър Спасов