В Клуба на инвалида сме като едно голямо семейство
В Клуба на инвалида сме като едно голямо семейство
Денят е събота. В Клуба на инвалида “Вяра, Надежда и Любов” в Свищов цари оживление. Повод за това е Международният ден на инвалида – 3 декември. Преди да се отправят към закусвалня “Неделя” за организирания от ръководството празничен обяд, членовете на клуба са си спретнали кратка програма с техни поетични и певчески изпълнения. Сълзи в очите на много от присъстващите предизвика прочетеното от Николина Димитрова стихотворение. И въпреки че съдбата не е била благосклонна към тези хора да се чувстват напълно пълноценни, те намират сили да се борят за своя живот и да вярват, че и с тази инвалидизация са нужни на своите близки и на хората около тях. По лицата им личи, че в този ден те са решили да забравят за здравословните си проблеми, за еднообразното си ежедневие. И докато събралите се около масите в клуба са се унесли в сладки раздумки, на вратата се показва Вярка и най-учтиво кани всички членове в закусвалня “Неделя”. Обстановката е тържествена. С топли думи към хората с увреждания се обръща председателката на Клуба Славка Ралчева, която им честити празника и им пожелава да бъдат все така единни и задружни. Да уважи тържеството бе дошъл и секретарят на Общината Върбинка Конова, която от името на кмета Станислав Благов връчи на председателя на Клуба поздравителен адрес с пожелания за здраве и дълголетие. В него се казва още, че хората с увреждания могат да разчитат на подкрепата на Общината, която винаги е обърната с лице към техните проблеми. След официалната част идва време хората да разпуснат душата си. Великолепните изпълнения на акордеониста повдигат настроението. Членовете на клуба забравят за своите болежки и завихрят кръшни хора и танци. Най-игриви се оказват Славка, Вярка и Стефка, които не пропускат нито едно изпълнение. Добър танцьор се оказва и Огнян. “Душата ми се изпълва с топлина и радост, когато успеем да им създадем дори и малко развлечение и радост. Клубът ни вече наброява над 75 члена на различна възраст – от 2 до 85 и нагоре години”, споделя Николина Димитрова.
На нито един празник не са забравени и тези членове на Клуба, които животът е приковал завинаги на инвалидна количка или са трудно подвижни. Има сформирана комисия, която ги обхожда по домовете с празнично приготвения обяд, за да се почувстват и те част от голямото семейство.
В събота, макар и трудно, Серафим е променил своето обичайно място. Застанал е до прозореца на стаята, а погледът му не се отделя от улицата в очакване, че и този път няма да бъде забравен. И това е така, защото на портата се показва Марийка, която бърза да му предаде поздрави от всички в Клуба и да му даде празничната порция. След това Марийка се отправя към следващите, които също са в очакване, че на този ден някой от Клуба ще отвори вратата им. На инвалидна количка от 17 години Йорданка с радост посреща Марийка, която със своето сладкодумие бързо я развеселява. “Мислим за всеки, никой не е забравен. Ето нося ви на теб и Атанас пилешки порции и десерт. Хапнете си и “горе главата”. В понеделник ще дойдем пак да ви видим”,обещава Марийка и отново тръгва на път, но спазва обещанието си. В началото на седмицата заедно с Димитрова са в дома на Йорданка и Атанас, за да видят дали са доволни от вниманието. “Нямам думи. Двамата с мъжа ми си хапнахме много хубаво, беше много вкусно. Много съм доволна от Клуба на инвалидите. Не мога да ходя там, но Марийка ми разказва за всичко, каквото става. Ако не са те и личната ни помощница, която е по програма, не виждам как ще се справяме. Съпругът ми Атанас е с инсулт от 11 години. Просто сме безпомощни, ако не са те”, споделя болката си Йорданка, която въпреки всичко твърди, че не губи надежда и се бори, защото животът й е мил.
Йорданка АПОСТОЛОВА
Денят е събота. В Клуба на инвалида “Вяра, Надежда и Любов” в Свищов цари оживление. Повод за това е Международният ден на инвалида – 3 декември. Преди да се отправят към закусвалня “Неделя” за организирания от ръководството празничен обяд, членовете на клуба са си спретнали кратка програма с техни поетични и певчески изпълнения. Сълзи в очите на много от присъстващите предизвика прочетеното от Николина Димитрова стихотворение. И въпреки че съдбата не е била благосклонна към тези хора да се чувстват напълно пълноценни, те намират сили да се борят за своя живот и да вярват, че и с тази инвалидизация са нужни на своите близки и на хората около тях. По лицата им личи, че в този ден те са решили да забравят за здравословните си проблеми, за еднообразното си ежедневие. И докато събралите се около масите в клуба са се унесли в сладки раздумки, на вратата се показва Вярка и най-учтиво кани всички членове в закусвалня “Неделя”. Обстановката е тържествена. С топли думи към хората с увреждания се обръща председателката на Клуба Славка Ралчева, която им честити празника и им пожелава да бъдат все така единни и задружни. Да уважи тържеството бе дошъл и секретарят на Общината Върбинка Конова, която от името на кмета Станислав Благов връчи на председателя на Клуба поздравителен адрес с пожелания за здраве и дълголетие. В него се казва още, че хората с увреждания могат да разчитат на подкрепата на Общината, която винаги е обърната с лице към техните проблеми. След официалната част идва време хората да разпуснат душата си. Великолепните изпълнения на акордеониста повдигат настроението. Членовете на клуба забравят за своите болежки и завихрят кръшни хора и танци. Най-игриви се оказват Славка, Вярка и Стефка, които не пропускат нито едно изпълнение. Добър танцьор се оказва и Огнян. “Душата ми се изпълва с топлина и радост, когато успеем да им създадем дори и малко развлечение и радост. Клубът ни вече наброява над 75 члена на различна възраст – от 2 до 85 и нагоре години”, споделя Николина Димитрова.
На нито един празник не са забравени и тези членове на Клуба, които животът е приковал завинаги на инвалидна количка или са трудно подвижни. Има сформирана комисия, която ги обхожда по домовете с празнично приготвения обяд, за да се почувстват и те част от голямото семейство.
В събота, макар и трудно, Серафим е променил своето обичайно място. Застанал е до прозореца на стаята, а погледът му не се отделя от улицата в очакване, че и този път няма да бъде забравен. И това е така, защото на портата се показва Марийка, която бърза да му предаде поздрави от всички в Клуба и да му даде празничната порция. След това Марийка се отправя към следващите, които също са в очакване, че на този ден някой от Клуба ще отвори вратата им. На инвалидна количка от 17 години Йорданка с радост посреща Марийка, която със своето сладкодумие бързо я развеселява. “Мислим за всеки, никой не е забравен. Ето нося ви на теб и Атанас пилешки порции и десерт. Хапнете си и “горе главата”. В понеделник ще дойдем пак да ви видим”,обещава Марийка и отново тръгва на път, но спазва обещанието си. В началото на седмицата заедно с Димитрова са в дома на Йорданка и Атанас, за да видят дали са доволни от вниманието. “Нямам думи. Двамата с мъжа ми си хапнахме много хубаво, беше много вкусно. Много съм доволна от Клуба на инвалидите. Не мога да ходя там, но Марийка ми разказва за всичко, каквото става. Ако не са те и личната ни помощница, която е по програма, не виждам как ще се справяме. Съпругът ми Атанас е с инсулт от 11 години. Просто сме безпомощни, ако не са те”, споделя болката си Йорданка, която въпреки всичко твърди, че не губи надежда и се бори, защото животът й е мил.
Йорданка АПОСТОЛОВА