СВИЩОВСКОТО ЧИТАЛИЩЕ ОТБЕЛЯЗВА ГОДИШНИНИ
СВИЩОВСКОТО ЧИТАЛИЩЕ ОТБЕЛЯЗВА ГОДИШНИНИ
Януари е месец, през който Първото българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856” отбеляза няколко важни годишнини в своята биография.
В първите дни на януари се навършиха 170 години от рождението на Янко Мустаков – човекът, въвел нотното пеене в града, основател на първия многогласен хор, създател на любителски оркестър, композитор и диригент. Той е роден на 3 януари 1842 г. в Трявна. Завършва музикално училище в Букурещ, а след това е дългогодишен преподавател по музика в Свищов.
Навършиха се 145 години от рождението на Йордан В. Николов – председател на дружество „Просвещение” и „Еленка и Кирил Д. Аврамови”. През 1922 г. е провъзгласен за почетен председател на второто дружество. В продължение на 25 години е диригент на певческия хор при Съборната църква, а в същото време е и активен читалищен деец.
Трета важна годишнина, която читалището в Свищов отбеляза, е 200 години от рождението на Александър Ем. Шишманов – пръв председател на Свищовското читалище. Роден е във Видин през 1812 г. От 1842 г. живее в Свищов и се занимава с търговия на колониални стоки. Ползва се с изключително голям авторитет сред свищовското гражданство.
През януари се навършиха 140 години от смъртта на Апостол Конкович – виден търговец и обществен деец, един от членовете на първото читалищно настоятелство. Попада под силното влияние на Раковски и е един от създателите на свищовското тайно общество по време на Кримската война. Подпомага и издаването на редица книги.
Навършиха се и 200 години от рождението на Димитър Начович. Той е попечител на създаденото от Емануил Васкидович училище. В същото време е сред основателите и дарителите на Свищовското читалище /1856 г./, чието учредително събрание на 30 януари става в неговия дом. Тук се правят спонтанно и първите дарения. Спомагателен член е на Българското книжовно дружество в Браила.
В края на този месец читалището в Свищов празнува 156 годишнината от своето създаване. Основните задачи, които учредителите си поставят, са:
Януари е месец, през който Първото българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856” отбеляза няколко важни годишнини в своята биография.
В първите дни на януари се навършиха 170 години от рождението на Янко Мустаков – човекът, въвел нотното пеене в града, основател на първия многогласен хор, създател на любителски оркестър, композитор и диригент. Той е роден на 3 януари 1842 г. в Трявна. Завършва музикално училище в Букурещ, а след това е дългогодишен преподавател по музика в Свищов.
Навършиха се 145 години от рождението на Йордан В. Николов – председател на дружество „Просвещение” и „Еленка и Кирил Д. Аврамови”. През 1922 г. е провъзгласен за почетен председател на второто дружество. В продължение на 25 години е диригент на певческия хор при Съборната църква, а в същото време е и активен читалищен деец.
Трета важна годишнина, която читалището в Свищов отбеляза, е 200 години от рождението на Александър Ем. Шишманов – пръв председател на Свищовското читалище. Роден е във Видин през 1812 г. От 1842 г. живее в Свищов и се занимава с търговия на колониални стоки. Ползва се с изключително голям авторитет сред свищовското гражданство.
През януари се навършиха 140 години от смъртта на Апостол Конкович – виден търговец и обществен деец, един от членовете на първото читалищно настоятелство. Попада под силното влияние на Раковски и е един от създателите на свищовското тайно общество по време на Кримската война. Подпомага и издаването на редица книги.
Навършиха се и 200 години от рождението на Димитър Начович. Той е попечител на създаденото от Емануил Васкидович училище. В същото време е сред основателите и дарителите на Свищовското читалище /1856 г./, чието учредително събрание на 30 януари става в неговия дом. Тук се правят спонтанно и първите дарения. Спомагателен член е на Българското книжовно дружество в Браила.
В края на този месец читалището в Свищов празнува 156 годишнината от своето създаване. Основните задачи, които учредителите си поставят, са:
- Да се създаде градска библиотека.
- Да се събират стари ръкописи на пергамент и хартия.
- Да се подкрепят способни младежи да добият по-високо образование в чужбина.
- Да се подпомагат български книжовници да печатат свои трудове и преводи.