Свищовският лекар д-р Христо Попов в списъка с отличниците на Министерство на здравеопазването
В началото на седмицата Министерство на здравеопазването публикува списък с първите 100 джипита с най-добри резултати в лечението на пациенти с хронични заболявания. От класацията става ясно, че голяма част от джипитата-отличници са в малки населени места и по-малките градове.
Свищовският общопрактикуващ лекар д-р Христо Попов е един от "отличниците" в нея. Ето и интервюто, направено от SvishtovToday с отличения:
- SvishtovToday: Д-р Попов, защо според Вас болшинството от лекарите в класацията са именно джипита от малки градове и населени места?
- Д-р Христо Попов: Първо искам да кажа, че съм приятно изненадан, че съм попаднал в тази класация. Не съм полагал някакви целенасочени усилия за това. Мога да предположа какви са критериите, които Министерството прилага при съставяне на списъка – първо, структурата на пациентската листа – при мен има записани доста възрастни хора над 65 години; второ – имам доста пациенти, които са със социално значими заболявания като артериална хипертония и захарен диабет. Критериите, които министерството прилага са свързани точно с обхващането на тези хронични и социално значими заболявания, със задължителните дейности по диспансеризация и проследяване какъв процент от тези хора през годината са постъпвали за болнично лечение по повод на декомпенсация на тези заболявания. И ако там показателя е добър, т.е. ако те по-малко са били хоспитализирани, вероятно това ни премества напред в класацията. Искам да кажа, че това е признание не конкретно за мен или някой от 100-те в списъка, това е признание за всички общопрактикуващи лекари , защото сме уникални с това, което вършим, тъй като на практика работим дълги години с едни и същи хора, изграждаме си дългогодишни отношения , познаваме си пациентите и това ни позволява да взимаме по-адекватни решения.
- SvishtovToday: Освен Вашето име в списъка е името и на ваша колежка, също от свищовската болница. Как си обяснявате това, предвид постоянно тиражираната в медийното пространство тема за проблемите на болницата и липсата на специалисти?
- Д-р Христо Попов: Искам да поясня, че общопрактикуващите лекари работим съвсем отделно от болницата, ние сме отделни стопански субекти и пряко не сме свързани с нея. Непряко обаче сме свързани по много начини, защото разчитаме на болницата. Когато състоянието на нашите пациенти с хронични и социално значими заболявания се влоши, те имат нужда от болнично лечение. И обикновено се насочват към тукашната болница. Проблемът е, че точно тези клинични пътеки, които обслужват декомпенсацията на тези заболявания, са недофинансирани. Ударът се поема от малките болници като свищовската. Съвсем отделен въпрос е защо не е добро кадровото и финансово състояние, причините са много и се коренят в натрупване на няколко неблагоприятни фактора. Нашата болница не е по-зле от останалите. Състоянието й е като на всички други общински болници и е въпрос не толкова на някакви чудеса на местно ниво , колкото националното законодателство да направи така, че да приближи ефективната болнична помощ до хората така, както приближи и ефективната доболнична помощ. Вие ще получите един тип болнична помощ в Свищов, друг тип във В.Търново, трети тип в Плевен и т.н. Лично аз мисля, че това е нарушаване правата на пациентите. Макар че теоретично те имат право да си изберат лечебно заведение за болнична помощ, на практика за болните и уязвими хора не е точно така. Защото ако на един млад човек му се наложи да ползва болнична помощ в София, това за него не е проблем. Но за хронично болния възрастен човек това е почти невъзможно. Тук е ролята на националната политика да приближи тази помощ чрез подпомагане на този тип лечебни заведения. В Западна Европа отдавна се практикува това, там болничните лекари обикновено покриват няколко болнични заведения. Това би означавало пациентите от Свищов да се обслужват от лекари от Плевен или от В.Търново. Ако някой успее да реализира такава промяна в България, вероятно ще срещне съпротива от част от съсловието, но на практика пациентите ще имат полза от това. Това се е случвало в България в кризисни времена – примерно след земетресението през 1977т. в Свищов болницата се напълни със софийски лекари. Това би могло да бъде нормална практика. Това е проблема със свищовската болница – така , както законодателно са уредени нещата, тя не може да бъде конкурентна на големите болници, а всъщност трябва да решава същите задачи като една голяма областна болница.
- SvishtovToday: Как гледате на предложението на министър Москов за въвеждане на система за пръстови отпечатъци на пациентите?
- Д-р Христо Попов: По принцип всичко е приложимо. За мен по-добрият вариант е електронната здравна карта. Пръстовият отпечатък е за по-примитивен тип система. В Европа практиката е с електронна здравна карта като идентификатор на пациента. В тази посока трябва да се работи. В тази карта не е проблем да е заложен и пръстов отпечатък като данни. Аз лично смятам, че каквато и система на идентификация да има, ако няма единна информационна система, действаща в реално време и обхващаща всички лечебни заведения, това няма да доведе до ограничаване на злоупотребите и преразхода на средства. Защото целта е в крайна сметка средствата да се изразходват ефективно.
По материали на Галя Виткова, SvishtovToday
Свищовският общопрактикуващ лекар д-р Христо Попов е един от "отличниците" в нея. Ето и интервюто, направено от SvishtovToday с отличения:
- SvishtovToday: Д-р Попов, защо според Вас болшинството от лекарите в класацията са именно джипита от малки градове и населени места?
- Д-р Христо Попов: Първо искам да кажа, че съм приятно изненадан, че съм попаднал в тази класация. Не съм полагал някакви целенасочени усилия за това. Мога да предположа какви са критериите, които Министерството прилага при съставяне на списъка – първо, структурата на пациентската листа – при мен има записани доста възрастни хора над 65 години; второ – имам доста пациенти, които са със социално значими заболявания като артериална хипертония и захарен диабет. Критериите, които министерството прилага са свързани точно с обхващането на тези хронични и социално значими заболявания, със задължителните дейности по диспансеризация и проследяване какъв процент от тези хора през годината са постъпвали за болнично лечение по повод на декомпенсация на тези заболявания. И ако там показателя е добър, т.е. ако те по-малко са били хоспитализирани, вероятно това ни премества напред в класацията. Искам да кажа, че това е признание не конкретно за мен или някой от 100-те в списъка, това е признание за всички общопрактикуващи лекари , защото сме уникални с това, което вършим, тъй като на практика работим дълги години с едни и същи хора, изграждаме си дългогодишни отношения , познаваме си пациентите и това ни позволява да взимаме по-адекватни решения.
- SvishtovToday: Освен Вашето име в списъка е името и на ваша колежка, също от свищовската болница. Как си обяснявате това, предвид постоянно тиражираната в медийното пространство тема за проблемите на болницата и липсата на специалисти?
- Д-р Христо Попов: Искам да поясня, че общопрактикуващите лекари работим съвсем отделно от болницата, ние сме отделни стопански субекти и пряко не сме свързани с нея. Непряко обаче сме свързани по много начини, защото разчитаме на болницата. Когато състоянието на нашите пациенти с хронични и социално значими заболявания се влоши, те имат нужда от болнично лечение. И обикновено се насочват към тукашната болница. Проблемът е, че точно тези клинични пътеки, които обслужват декомпенсацията на тези заболявания, са недофинансирани. Ударът се поема от малките болници като свищовската. Съвсем отделен въпрос е защо не е добро кадровото и финансово състояние, причините са много и се коренят в натрупване на няколко неблагоприятни фактора. Нашата болница не е по-зле от останалите. Състоянието й е като на всички други общински болници и е въпрос не толкова на някакви чудеса на местно ниво , колкото националното законодателство да направи така, че да приближи ефективната болнична помощ до хората така, както приближи и ефективната доболнична помощ. Вие ще получите един тип болнична помощ в Свищов, друг тип във В.Търново, трети тип в Плевен и т.н. Лично аз мисля, че това е нарушаване правата на пациентите. Макар че теоретично те имат право да си изберат лечебно заведение за болнична помощ, на практика за болните и уязвими хора не е точно така. Защото ако на един млад човек му се наложи да ползва болнична помощ в София, това за него не е проблем. Но за хронично болния възрастен човек това е почти невъзможно. Тук е ролята на националната политика да приближи тази помощ чрез подпомагане на този тип лечебни заведения. В Западна Европа отдавна се практикува това, там болничните лекари обикновено покриват няколко болнични заведения. Това би означавало пациентите от Свищов да се обслужват от лекари от Плевен или от В.Търново. Ако някой успее да реализира такава промяна в България, вероятно ще срещне съпротива от част от съсловието, но на практика пациентите ще имат полза от това. Това се е случвало в България в кризисни времена – примерно след земетресението през 1977т. в Свищов болницата се напълни със софийски лекари. Това би могло да бъде нормална практика. Това е проблема със свищовската болница – така , както законодателно са уредени нещата, тя не може да бъде конкурентна на големите болници, а всъщност трябва да решава същите задачи като една голяма областна болница.
- SvishtovToday: Как гледате на предложението на министър Москов за въвеждане на система за пръстови отпечатъци на пациентите?
- Д-р Христо Попов: По принцип всичко е приложимо. За мен по-добрият вариант е електронната здравна карта. Пръстовият отпечатък е за по-примитивен тип система. В Европа практиката е с електронна здравна карта като идентификатор на пациента. В тази посока трябва да се работи. В тази карта не е проблем да е заложен и пръстов отпечатък като данни. Аз лично смятам, че каквато и система на идентификация да има, ако няма единна информационна система, действаща в реално време и обхващаща всички лечебни заведения, това няма да доведе до ограничаване на злоупотребите и преразхода на средства. Защото целта е в крайна сметка средствата да се изразходват ефективно.
По материали на Галя Виткова, SvishtovToday