Свищовски даскал преработил и печатал История славянобългарска
Свищовски даскал преработил и печатал История славянобългарска
На 19 юни се навършиха 250 години от написването на „История славянобългарска”. С ръкописа си отец Паисий Хилендарски полага крайъгълен камък в историята на българите и дава на тези от тях, които са търсели път за да се откъснат от затлаченото ориенталско безвремие, най-важното – основание за гордост, достойнство и самоопределение.
Начинът по който държавниците ни лежерно отсвириха кръглата годишнина за пореден път доказа, че като народ не сме на висотата на историята си. Може би търсеното внушение бе, че именно тези Президент, Премиер и примерно Министър на вътрешните работи, не са пряко следствие на паисиевото дело.
Връзката на Свищов с Историята на Паисий е учителя и общественик Христаки Павлович. Дупничанинът бил доведен в Свищов за даскал от тогавашните градски първенци през 1831 г. и отнет от чумата през 1848 г. Павлович е един от големите дейци за културното издигане на българския народ от първата половина на 19 век. Работил през епохата на току що започналия културен възход и свършил живота си толкова рано, той оставя в Свищов много повече, отколкото са очаквали и най-запалените поддръжници на привличането му. Той е учителствал и писал книги за учениците си, сам приготвял учебниците си. През 1833 година Павлович написал в няколко части учебник по аритметика за българските училища. Така изпреварил с години учебниците на Неофит Рилски. Предговорите на учебниците му са истински буквар по патриотизъм. Най–важното негово съчинение е известната първа печатна Славяно– българска История по Паисий, наречена Царственик или история болгарская.
Царственик, първата българска печатна история e отпечатан през 1844 г. в Университетската печатница в Будим (днес Будапеща). Пълния наслов на изданието е „Царственик или история болгарская, която учи от где са болгаре произишли, како са кралевствовали, како же царствовали и како царство свое погубили и под иго попаднали, из Мавробира Латинскаго, Барония, Йоанна Зонаря, Буефира Францускаго, Теофана Греческаго, Светаго Евтимия Терновскаго, Светаго Димитрия Ростовскаго и других летописцев собрана”. Учебникът бързо добил огромна популярност. Не само в училищата, но и в домовете станал настолна книга наравно с библията. Дори неграмотни хора искали да им се чете докато я научат наизуст, за да могат да я разказват и разпространяват. Целта на Павлович била да поднесе Историята на Паисий в един по-народен и разбираем вид. Цел, постигната блестящо.
Единственият препис на паисиевата история, съхраняван в свищовската читалищна библиотека е направен от ученици в СОУ „Цветан Радославов” от I-IV клас през 2009 г. Децата, и учителката им Маргарита Павлова по почина на поколения монаси и книжовници със старание и търпение, показали родолюбие неприсъщо за много по-видни и отговорни люде. Библиотеката разполага и с две фототипни издания на черновата и официалния вариант на История славяноболгарская. За щастие, запазени са също и няколко екземпляра от Царственика на Христаки Павлович, които чакат някой ден да бъдат преработени на съвременен български и издадени в памет на делото на Учителите.
Димитър Спасов
На 19 юни се навършиха 250 години от написването на „История славянобългарска”. С ръкописа си отец Паисий Хилендарски полага крайъгълен камък в историята на българите и дава на тези от тях, които са търсели път за да се откъснат от затлаченото ориенталско безвремие, най-важното – основание за гордост, достойнство и самоопределение.
Начинът по който държавниците ни лежерно отсвириха кръглата годишнина за пореден път доказа, че като народ не сме на висотата на историята си. Може би търсеното внушение бе, че именно тези Президент, Премиер и примерно Министър на вътрешните работи, не са пряко следствие на паисиевото дело.
Връзката на Свищов с Историята на Паисий е учителя и общественик Христаки Павлович. Дупничанинът бил доведен в Свищов за даскал от тогавашните градски първенци през 1831 г. и отнет от чумата през 1848 г. Павлович е един от големите дейци за културното издигане на българския народ от първата половина на 19 век. Работил през епохата на току що започналия културен възход и свършил живота си толкова рано, той оставя в Свищов много повече, отколкото са очаквали и най-запалените поддръжници на привличането му. Той е учителствал и писал книги за учениците си, сам приготвял учебниците си. През 1833 година Павлович написал в няколко части учебник по аритметика за българските училища. Така изпреварил с години учебниците на Неофит Рилски. Предговорите на учебниците му са истински буквар по патриотизъм. Най–важното негово съчинение е известната първа печатна Славяно– българска История по Паисий, наречена Царственик или история болгарская.
Царственик, първата българска печатна история e отпечатан през 1844 г. в Университетската печатница в Будим (днес Будапеща). Пълния наслов на изданието е „Царственик или история болгарская, която учи от где са болгаре произишли, како са кралевствовали, како же царствовали и како царство свое погубили и под иго попаднали, из Мавробира Латинскаго, Барония, Йоанна Зонаря, Буефира Францускаго, Теофана Греческаго, Светаго Евтимия Терновскаго, Светаго Димитрия Ростовскаго и других летописцев собрана”. Учебникът бързо добил огромна популярност. Не само в училищата, но и в домовете станал настолна книга наравно с библията. Дори неграмотни хора искали да им се чете докато я научат наизуст, за да могат да я разказват и разпространяват. Целта на Павлович била да поднесе Историята на Паисий в един по-народен и разбираем вид. Цел, постигната блестящо.
Единственият препис на паисиевата история, съхраняван в свищовската читалищна библиотека е направен от ученици в СОУ „Цветан Радославов” от I-IV клас през 2009 г. Децата, и учителката им Маргарита Павлова по почина на поколения монаси и книжовници със старание и търпение, показали родолюбие неприсъщо за много по-видни и отговорни люде. Библиотеката разполага и с две фототипни издания на черновата и официалния вариант на История славяноболгарская. За щастие, запазени са също и няколко екземпляра от Царственика на Христаки Павлович, които чакат някой ден да бъдат преработени на съвременен български и издадени в памет на делото на Учителите.
Димитър Спасов