Споменът за пролетта на 1878 година остана непреходен и до днес.
Споменът за дързостта на младите хъшове, които след многогодишни борби и с цената на живота си върнаха името на България на Европейската политическа карта.
Споменът за братския порив на руския народ, който доказа, че българите не сме сами.
Споменът за духовниците, културните дейци, хайдутите, революционерите и опълченците, които доброволно се пожертваха в името на родината.
 
Ние няма да забравим Паисий и Софроний, Левски и Апостолите на Априлското въстание, Ботев и всички борци за нашата независимост, които извървяха трудния и дълъг път към свободата, но не се отказаха.
Не ще забравим „Срамът по челото, синилата от бича и следите от теглото“.
Тези сцени, тези чувства са дълбоки и неподвластни на времето – вплели са се в нашата народопсихология и мъждукат като свещ в тъмнината от съвременни страсти и неволи. Но, ние все ще се връщаме към онази светлина – там, към изгрева на Свободата. Към Свищовския дунавски бряг, където с кръвта си изписаха своите имена храбрите руски, украински, белоруски, финландски и румънски воини. Свободата, за която те се сражаваха, днес приемаме за даденост, а трябва съвестно и все тъй пламенно да пазим – защото сме длъжници, защото сме българи.
 
Нашата, българска сила не бива да е само в носталгията по отминало величие, а в осъзнатата стойност на свободата, в отговорността пред мъчениците, в светлия идеал за „чистата и свята република“.
142 години по-късно ние трябва да помним нашата история, както други не забравят тяхната. 3 март е деня, който ни напомня за дните на политическо, духовно и културно подтисничество, но и деня, в който си спомняме за хилядите знайни и незнайни борци счупили оковите на петвековното робство. За сетен път да сведем глави пред техния героизъм и да помълчим в тишината на вечния им сън – „Юнаци, лека нощ!“.
 
В името на Свободата,
Честити празник!
 
Генчо Генчев
Кмет на община Свищов