ПРИВЕТСТВИЕ НА КМЕТА НА ОБЩИНАТА ПО ПОВОД ПРАЗНИКА НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ, БЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА 24 МАЙ Нищо не живее по-дълго в душите ни от езика, който сме наследили. Той освобождава мислите ни, отваря душата ни, подслажда живота ни. (Из поема на неизвестен лапландски автор, Швеция) Уважаеми съграждани, Майският празничен календар съхранява тържеството на много добродетели – общочовешки, български. В началото е трудът. Съзидателен, потребност, привилегия. Шести май чества храбростта и великата памет за изпълнилите своя дълг към майка България. На 9 май властва одата на радостта от победата на разбирателството в единна Европа. 11 май е белязан с герба на Алековото достойнство. На 18 май отварят врати всички музеи. 24 май е Денят на великите солунски братя, на техните ученици и следовници. През май 1877 година българските опълченци приемат знаме от жителите на град Самара с повелята: "Синове на България, сражавайте се под това знаме за свещените права, езика и вярата на България!" На знамето са извезани ликовете на двамата братя от едната страна, на Богородица – от другата. За светла дата в празничния български календар се воюва. С труд и упорство. С дръзновение и храброст. С достойнство. Първи български национален празник, 24 май ни издига в семейството на европейските народи: ненапразно българите носят послание, закодирано в азбука: "Аз Бог Ви Говоря Добре Е да Живеете Заедно!" Един след друг на своя пост в духовната нива на България: безконечна низ сеятели, апостоли, творци – народни отци. Език свещен, арфа звънлива и меч, утвърждава силата и красотата на българската душевност, интелект, вяра. В хрониките на българското образование видно място заема Свищов – свищовските учители, книжовници, пристрастието свищовско към просвета, напредък, към достойно битие. Навярно не случайно гениалния филолог-философ издига в начален знак на глаголицата АЗЪ – изразител на широка отвореност на личността за разума на буквите, до еврейското "алеф" – учи се! И гръцкото "алфа" – търси! Духовната енергия на отделния човек – АЗЪ, дадена свише, чрез писмеността открива и създава ново сетиво за всички, които се стремят към красотата на душите. "В началото бе словото и Словото беше у Бога, и Бог беше словото", превежда Константин Кирил Философ, защитава Методий Страхота. В духовната памет на българите сияе тържеството на Светите Седмочисленици, поднесли чрез слово в дар на българската общност светлина, нравственост, мисловност – добро и хубост. В Плиска, Преслав, Охрид, Велико Търново, в манастирска и черковна обител; върху пергамент, кожа, хартия книжовници –преводачи, калиграфи, художници, съхраняват извечни истини, записват наблюдения, изказват прозрения. Средновековният български творец – храбър и мъдър черноризец, предсказва в 10 век живот на учителния механизъм: очакване, широта, младост, предсказва живот вечен на българското слово – нашата най-истинска родина. Да се сбъдва посланието, кодирано в Кирилицата: "Аз Бог Ви Говоря Добре Е да Живеете заедно!" И нека напред и нагоре върви духовният ни път. Нека волята и сърцето на Учителя да отваря и днес дверите на ума, за да бъде България, Свищов дом на мисловност, на духовна енергия, на чувствителност към движението. Да звучи силно, мелодично, чисто българско слово! Да са честити вашите учебни часове, Учители, Преподаватели! Да е благословен трудът ви Ученици, Студенти! Честит празник, музейни, библиотечни, читалищни деятели! Честит празник, журналисти, създатели на медиен живот! На добър час, випуск 2010! Честит празник, свищовци! СТАНИСЛАВ БЛАГОВ Кмет на Община Свищов