Орел на Дунава – за пети път
Орел на Дунава – за пети път
Дори и мокър, орелът е царствен. Този историко-орнитоложки факт доказаха емпирично участниците и зрителите на бомбастичното пето издание на свищовския фестивал на античното наследство: „Орел на Дунава”. В продължение на три дни, от 25 до 27 май, Рим се стовари в Свищов с цялата си мощ и самото присъствие на Августейшия император Нерон превърна града в такава столица на целокупна Европа, каквато Брюксел така и никога няма да стане.
Натрупан опит, доразвити идеи и ентусиазъм бяха трите стълба, на които се опряха организаторите и реенакторите (участниците във възстановките), които реализираха поредното фестивално издание. Община Свищов и Комитета по туризъм в Свищов, чиито идеи са практика вече и в много други реномирани фестивали по света, се поучиха от слабостите на предишните „Орли” и съставиха програмата в много по-удобен за зрителите вариант. Събитията бяха групирани в съответните центрове – стадион „Академик”, площад „Алеко”, амфитеатър „Калето” и Посетителски център Нове така, че да се избегне досадното обикаляне от място на място в следене на проявите. По този начин, зрителите успяха да изгледат цялата фестивална програма.
Фестивала традиционно стартира с патрули и глашатаи, които оповестиха из града, че поне временно, недоизпипания ХХI век сгъва байряците и светът се връща към опростената и рационална реалност на античността. Свищовлийчетата с гаврошовска стръв преследваха легионерите и разпалено обсъждаха предимствата и недостатъците на военната кариера. Разбира се, в модерния свят армията изглежда по съвсем различен начин, но в защита на малките невръстните свищовци трябва да изтъкнем факта, че те така и не са виждали военна колона различна от римската. Откак родната армия развя флага на НАТО стана толкова модерна и невидима, че спокойно може да бъде пропусната в навалицата дори и от възрастен. Освен това доказан факт е, че длъжността Центурион в Рим е доста по-добре платена и престижна от родните взводни и ротни командири, така че свищовските деца са всъщност на прав път.
Запалването на фестивалния огън и официалното начало на празника свари хладнокръвните италианци от славния XI Клавдиев легион в лек смут. Около близкия хотел кръжаха луксозни автомобили, превозващи зрелостници за техния първи и навярно последен бал. Въпреки сложната комуникация основана на българо-итало-английски език, гостите с разочарование разбраха, че не са свидетели на национален конгрес на компаньонките в България. Въпреки упоритите обяснения обаче, италианците не можаха да схванат същината на абитуриентското движение. Лека светлина в тунела, чрез универсалния език на танца внесе свищовска балерина, която след елфическите танци на италианските и румънските грации, друсна звънящ цигански кючек, но въпреки жокера, в чуждите редици остана да виси леко недоумение.
Първия фестивален ден определи за богиня на фестивала една прелестна представителка на митологията на Даките. Русокоса нимфа, оставила кървяща рана в сърцето на всеки един зрител на магическия й танц. Огънят на фестивала откликна на избора със своя изпепеляващ танц.
В началото на следващия ден, организаторите на „Орел на Дунава” трябваше да мобилизират целия си талант на дипломати, за да предотвратят назряващ етнически конфликт. Разделени на римляни и траки, свищовските хлапета се включиха в програмата с оспорвано спортно състезание. Напрежението между тях ескалира още със самото им разпределяне и тракането на пластмасово, а на места и дървено оръжие съвсем не звучеше спортменски. Не беше спортменски и езикът използван от състезателите, заради което не малко бъдещи вождове и центуриони си легнаха в съботната вечер без десерт. В края на турнира, римляните надделяха с лек точков превес и децата се събраха за обща снимка, силно контрастираща емоционално по двата фланга. За да усмирят страстите, италианците от Групата за социална антропология към Gruppo Storico Romano представи ритуал за приемане на жрица във храма на Веста. Младо момиче се обрече на богинята и пое задължение да живее в нравствена и физическа чистота до тридесетата си година, когато ще бъде освободено от своята клетва. Тежкото въздържание и условието, че ако загуби преждевременно девствеността си, новозаклетата весталка ще бъде погребана жива в специално гробище, направи богоугодното поприще изключително непопулярно сред местните девойки. По-късно, изморени и прегладнели от вълненията, участници и гости се омесиха в къркореща тълпа пред масите с автентични римски гозби, приготвени от вещи италиански майстори на черпака. Разединени в спортната си злоба, траки и римляни се обединиха в блажено, антично храносмилане.
Съботният следобед свари Юпитер неблагосклонен към поклонниците си. Шествието на близо двестата участници от Първи италийски легион; Първа тракийска кохорта; Прабългарска школа за оцеляване „Бага-Тур”; Gruppo Storico Romano, която включва:
Legio XI Claudia, IV Cohors Praetoria, RomaVestales, Scuola Gladiatori, Roma Gruppo di Antropologia Sociale, Senatore, Pancratio; поляците от Wioska Gotow, Pro Antica; румънките от Ninfe Dacie; ездачите от Ферма за коне “Дилчеви" и самостоятелните бойни единици Петър Стойков и Ясен Божилов дефилираха под ручащото студено небе. Въпреки това публика не липсваше и Свищов успя да се порадва на пъстрата варварска орда, както и на стегнатия римски марш. Шествието стигна до централния площад „Алеко”, където кмета Станислав Благов официално връчи Наградата за опазване на културно-историческото наследство за 2012-та година на тазгодишния й лауреат, актьора Джоко Росич, един от основателите на родолюбивия клуб „Традиция”. Втората награда бе отредена за посланика на САЩ Джеймс Уорлик, който обаче ще си я получи по-късно поради служебни ангажименти.
Според програмата на фестивала, награждаването трябваше да бъде последвано от операта „Набуко” на маестро Верди, представена от Държавна опера Русе. За съжаление, амфитеатъра на Калето, резонирал със страстите на „Норма” и бучал от суровата магия на „Кармина Бурана”, бе принизен до много бледо копие на Ниагарския водопад, та операта не бе представена. Въпреки това, така или иначе, хорът на поробените евреи ще погали ухото на взискателния свищовски меломан. Точна дата предстои да бъде обявена.
Амфитеатърът на Калето посрещна неделята задоволително поизсъхнал и даде поле за изява на мъжките батални страсти. Макар лекия дъждец да следваше фестивала неотклонно, високите нива на тестостерон на арената и по трибуните правеше присъствието му по-скоро желателно. Пред публиката свищовския Първи италийски легион представи новата си драматизация, Бага-тур демонстрираха смъртоносния танц на мечовете си, гладиаторите – италианци проляха кръв за наслада на тълпите, а актьори, танцьорки и мимове моделираха общите емоции според желанието си.
Вечерта на последния фестивален ден бе вечер за разчистване на сметки. Римляни и варвари се счепкаха в епична битка, разляла се от вратите на каструма, до терена на градския стадион. Редът се изправи срещу хаоса и го подчини. Рим добави още няколко декара към завоеванията си, а проверката на финала попари надеждите на местните траурни агенти. Оказа се, че всичките избити мъже и жени на полесражението всъщност са се престрували и както е редно, цялата кървава вакханалия завърши с много усмивки, прегръдки и масови възкръсвания. След церемония по награждаване, закриване на фестивала и възстановяване статута на градоначалника Благов, „Орел на Дунава - 5” влезе в летописите и за многобройната публика се трансформира от реалност в мил спомен. За стотиците участници и организатори на фестивала обаче, той продължи да се рее, порейки с криле ветровете на въображението, за да кацне с крясък в Нове отново след някакви си 12 месеца.
Димитър Спасов
Дори и мокър, орелът е царствен. Този историко-орнитоложки факт доказаха емпирично участниците и зрителите на бомбастичното пето издание на свищовския фестивал на античното наследство: „Орел на Дунава”. В продължение на три дни, от 25 до 27 май, Рим се стовари в Свищов с цялата си мощ и самото присъствие на Августейшия император Нерон превърна града в такава столица на целокупна Европа, каквато Брюксел така и никога няма да стане.
Натрупан опит, доразвити идеи и ентусиазъм бяха трите стълба, на които се опряха организаторите и реенакторите (участниците във възстановките), които реализираха поредното фестивално издание. Община Свищов и Комитета по туризъм в Свищов, чиито идеи са практика вече и в много други реномирани фестивали по света, се поучиха от слабостите на предишните „Орли” и съставиха програмата в много по-удобен за зрителите вариант. Събитията бяха групирани в съответните центрове – стадион „Академик”, площад „Алеко”, амфитеатър „Калето” и Посетителски център Нове така, че да се избегне досадното обикаляне от място на място в следене на проявите. По този начин, зрителите успяха да изгледат цялата фестивална програма.
Фестивала традиционно стартира с патрули и глашатаи, които оповестиха из града, че поне временно, недоизпипания ХХI век сгъва байряците и светът се връща към опростената и рационална реалност на античността. Свищовлийчетата с гаврошовска стръв преследваха легионерите и разпалено обсъждаха предимствата и недостатъците на военната кариера. Разбира се, в модерния свят армията изглежда по съвсем различен начин, но в защита на малките невръстните свищовци трябва да изтъкнем факта, че те така и не са виждали военна колона различна от римската. Откак родната армия развя флага на НАТО стана толкова модерна и невидима, че спокойно може да бъде пропусната в навалицата дори и от възрастен. Освен това доказан факт е, че длъжността Центурион в Рим е доста по-добре платена и престижна от родните взводни и ротни командири, така че свищовските деца са всъщност на прав път.
Запалването на фестивалния огън и официалното начало на празника свари хладнокръвните италианци от славния XI Клавдиев легион в лек смут. Около близкия хотел кръжаха луксозни автомобили, превозващи зрелостници за техния първи и навярно последен бал. Въпреки сложната комуникация основана на българо-итало-английски език, гостите с разочарование разбраха, че не са свидетели на национален конгрес на компаньонките в България. Въпреки упоритите обяснения обаче, италианците не можаха да схванат същината на абитуриентското движение. Лека светлина в тунела, чрез универсалния език на танца внесе свищовска балерина, която след елфическите танци на италианските и румънските грации, друсна звънящ цигански кючек, но въпреки жокера, в чуждите редици остана да виси леко недоумение.
Първия фестивален ден определи за богиня на фестивала една прелестна представителка на митологията на Даките. Русокоса нимфа, оставила кървяща рана в сърцето на всеки един зрител на магическия й танц. Огънят на фестивала откликна на избора със своя изпепеляващ танц.
В началото на следващия ден, организаторите на „Орел на Дунава” трябваше да мобилизират целия си талант на дипломати, за да предотвратят назряващ етнически конфликт. Разделени на римляни и траки, свищовските хлапета се включиха в програмата с оспорвано спортно състезание. Напрежението между тях ескалира още със самото им разпределяне и тракането на пластмасово, а на места и дървено оръжие съвсем не звучеше спортменски. Не беше спортменски и езикът използван от състезателите, заради което не малко бъдещи вождове и центуриони си легнаха в съботната вечер без десерт. В края на турнира, римляните надделяха с лек точков превес и децата се събраха за обща снимка, силно контрастираща емоционално по двата фланга. За да усмирят страстите, италианците от Групата за социална антропология към Gruppo Storico Romano представи ритуал за приемане на жрица във храма на Веста. Младо момиче се обрече на богинята и пое задължение да живее в нравствена и физическа чистота до тридесетата си година, когато ще бъде освободено от своята клетва. Тежкото въздържание и условието, че ако загуби преждевременно девствеността си, новозаклетата весталка ще бъде погребана жива в специално гробище, направи богоугодното поприще изключително непопулярно сред местните девойки. По-късно, изморени и прегладнели от вълненията, участници и гости се омесиха в къркореща тълпа пред масите с автентични римски гозби, приготвени от вещи италиански майстори на черпака. Разединени в спортната си злоба, траки и римляни се обединиха в блажено, антично храносмилане.
Съботният следобед свари Юпитер неблагосклонен към поклонниците си. Шествието на близо двестата участници от Първи италийски легион; Първа тракийска кохорта; Прабългарска школа за оцеляване „Бага-Тур”; Gruppo Storico Romano, която включва:
Legio XI Claudia, IV Cohors Praetoria, RomaVestales, Scuola Gladiatori, Roma Gruppo di Antropologia Sociale, Senatore, Pancratio; поляците от Wioska Gotow, Pro Antica; румънките от Ninfe Dacie; ездачите от Ферма за коне “Дилчеви" и самостоятелните бойни единици Петър Стойков и Ясен Божилов дефилираха под ручащото студено небе. Въпреки това публика не липсваше и Свищов успя да се порадва на пъстрата варварска орда, както и на стегнатия римски марш. Шествието стигна до централния площад „Алеко”, където кмета Станислав Благов официално връчи Наградата за опазване на културно-историческото наследство за 2012-та година на тазгодишния й лауреат, актьора Джоко Росич, един от основателите на родолюбивия клуб „Традиция”. Втората награда бе отредена за посланика на САЩ Джеймс Уорлик, който обаче ще си я получи по-късно поради служебни ангажименти.
Според програмата на фестивала, награждаването трябваше да бъде последвано от операта „Набуко” на маестро Верди, представена от Държавна опера Русе. За съжаление, амфитеатъра на Калето, резонирал със страстите на „Норма” и бучал от суровата магия на „Кармина Бурана”, бе принизен до много бледо копие на Ниагарския водопад, та операта не бе представена. Въпреки това, така или иначе, хорът на поробените евреи ще погали ухото на взискателния свищовски меломан. Точна дата предстои да бъде обявена.
Амфитеатърът на Калето посрещна неделята задоволително поизсъхнал и даде поле за изява на мъжките батални страсти. Макар лекия дъждец да следваше фестивала неотклонно, високите нива на тестостерон на арената и по трибуните правеше присъствието му по-скоро желателно. Пред публиката свищовския Първи италийски легион представи новата си драматизация, Бага-тур демонстрираха смъртоносния танц на мечовете си, гладиаторите – италианци проляха кръв за наслада на тълпите, а актьори, танцьорки и мимове моделираха общите емоции според желанието си.
Вечерта на последния фестивален ден бе вечер за разчистване на сметки. Римляни и варвари се счепкаха в епична битка, разляла се от вратите на каструма, до терена на градския стадион. Редът се изправи срещу хаоса и го подчини. Рим добави още няколко декара към завоеванията си, а проверката на финала попари надеждите на местните траурни агенти. Оказа се, че всичките избити мъже и жени на полесражението всъщност са се престрували и както е редно, цялата кървава вакханалия завърши с много усмивки, прегръдки и масови възкръсвания. След церемония по награждаване, закриване на фестивала и възстановяване статута на градоначалника Благов, „Орел на Дунава - 5” влезе в летописите и за многобройната публика се трансформира от реалност в мил спомен. За стотиците участници и организатори на фестивала обаче, той продължи да се рее, порейки с криле ветровете на въображението, за да кацне с крясък в Нове отново след някакви си 12 месеца.
Димитър Спасов