Носталгия по родината – среща с приятели
 
Настъпваха първите дни на 2013 г. Честитихме си настъпващата нова година. Обажда ми се ученичка от моя клас – випуск 1980 г. В момента е в Лос Анжелис, САЩ. Честити ми и желае в началото на месец май да се съберат съучениците, да се видят, да споделят как живеят и какво са постигнали за изминалите 33 години. Домъчняло й е за тях.
И ето, че се включват доста деца и на 5 май т.г. в двора на ОУ “Филип Сакеларевич” се събират момичета и момчета – сега вече 48-годишни жени и мъже (от бившия 8 “а” клас) с леко посребрени коси и хубави фигури. С голямо желание за среща, разговори за изминалите години, за промените в живота им. До момента такива срещи имахме в 1990 и 2000 г. Сега е вече третата по ред. Прегръдки, целувки, букети и леко овлажнели очи. Липсват доста от съучениците им – едни са в Гърция, Испания, Германия, Англия, а други имат и здравословни проблеми. Говорим за предизвикателствата, които животът им предлага, за успехите им, семействата, някои вече имат и внуци. Човек затова е силен и твърд, за да съумее по най-добрия начин да преодолее трудностите.
Спомени, снимки, смях съпътстват часовете прекарани заедно. Отправяме се към ресторанта, а там малки сувенири от нашата гостенка от САЩ за всеки един и отново смях, спомени и снимки. Тя ни разказва за живота си, за това какви български стоки има, как работи и с какво желание от месец януари до момента е очаквала тази среща. До късно през нощта продължиха спомените и разговорите. Разделихме с пожелания за нови срещи.
Янка ШАБОВА-МАНДАЛОВА
класен ръководител, Свищов