Най-големите в света на римската археология гостуваха в Нове
Най-големите в света на римската археология гостуваха в Нове
От 6 до 11 септември в Русе се проведе 22-то издание на Световния Лимес конгрес. Форумът посветен на границите на античната римска империя гостува в България за пръв път и бе посрещнат с голям ентусиазъм както от родните историци и археолози, така и от колегите им от странство. Организатор на събитието бе Националният археологически институт с музей при БАН с ръководител доц. д-р Людмил Вагалински. Домакинството, спечелено в конкуренция с Германия, подкрепи намерението на България да кандидатства част от обектите по Дунавския лимес да бъдат включени в листата на ЮНЕСКО за световно културно-историческо наследство. За повече информация относно това намерение, приключилия конгрес и резултатите от тазгодишните проучвания в Нове, „Свищовски бряг” се обърна към археолозите доц. д-р Евгения Генчева от НАИ с музей при БАН и доц. д-р Павлина Владкова от Регионален исторически музей Велико Търново.
Целта на организаторите на 22-я Световен Лимес конгрес е била да популяризират постиженията на българската археология в изследването на римските граници и войска. На тази база, да се популяризира и нашето културно наследство, предпоставка за развитие на туризма.
Намиращият се в близост до Свищов гарнизонен град Нове представлява особен интерес за археологическата общност с една своя уникална особеност. Градът е съществувал и изоставен изцяло в античната епоха и представлява консервиран римски модел на град. За разлика от него, множество от градовете в империята са продължили да съществуват през средновековието и дори до днес и при тях информацията се извлича много по-трудно. По тази причина, Нове е сред най-добре проучените римски обекти на наша територия. От 1959 г. до днес, селището се изследва съвместно от полски и български археолози. В много отношения, легионния град държи и първенства, примерно от руините му е извадена най-голямата колекция от стъклени съдове, намирана у нас. Голям е и броя монети от различни времена и с различен номинал, открити тук. Според археоложките, това се дължи на факта, че легионерите са били добре заплатени и са се числели към заможните съсловия в империята, иначе населена от народи залагащи предимно на натуралната размяна на продукти и вещи. Като добра специалистките определиха и тази година, през която са намерени голям брой (над 20) антични амфори от I век, някои дори с надписи на съхраняваната стока. Открити са много лампи, някои без аналог досега, много лични вещи на легионери – зарове, пулове, медицински инструменти и една изящна костена дръжка на нож. За по-ценните находки, по разбираеми причини, археоложките отказаха коментар.
За разлика от Нове обаче, болшинството римски селища на територията на България и конкретно по дунавската граница на империята не са проучени. Някои от тях, с болка споделиха доц. Генчева и доц. Владкова, са оставени единствено на иманярите. Най-добро решение на проблема би било обектите по имперската границата да намерят място в листата на ЮНЕСКО.
В момента северната граница на римската империя е разделена на три сектора. На запад, по река Рейн е обявена от световната организация за паметник на културата. Втората част – Горен Дунав, включваща поречието на Австрия, Унгария и Словакия се изследва и довежда във вид подходящ да получи такъв статут. В нашия етап – от бивша Югославия на изток до Черно море, това предстои и ще отнеме по-дълго време. Въпреки това, усилията на държавата в това отношение са явни и домакинството на Лимес конгреса доказва благоразположението на световната общност.
В Свищовския Нове археолозите гостуваха на противоречивата дата 9 септември. Подготовката за събитието, уникално със своята световна значимост, започна месеци по-рано с почистване и експониране на разкритите части на селището, финансирано от правителството. В подготовката се включи и Община Свищов, както и Съвета по туризъм, който с организирани пет издания на фестивала „Орел на Дунава” и вече неизброими участия по най-престижните европейски възстановки на римска тематика, спокойно може да се нарече „експертен”. Специално за V.I.P. гостите, реенакторите от групата за исторически възстановки към съвета по туризъм представиха пълнокръвна жива картина от ежедневието на Нове. Показани бяха както сцени от мирния, цивилен живот – занаяти (керамика, ковачество и готварство), така и бойните умения на легионерите от страшния Първи Италийски легион. Археолозите, организирани на групи обходиха района на античното селище и всеки се разписа на сурова глинена тухла от римски тип, бъдеща стена, издигната в чест на форума. На голяма популярност се радваше и котелът греяно вино с подправки, което гостите дегустираха, повториха, някои потретиха и т.н. За да поздрави учените и за да обяви значението на Нове за Свищов както от научна гледна точка, така и като туристически ресурс, за приветствие думата взе кмета на Община Свищов Станислав Благов. Стратегията на градоначалника и общинската администрация в посока популяризиране на Нове като дестинация за културен и опознавателен туризъм се развива с години и има своите сериозни успехи – след налагането на фестивала „Орел на Дунава” като световна марка в реенакцията, наскоро стартира и шестмилионния проект „Нове – сърцето на легиона”, който ще вдъхне живот на стария гарнизонен град, превръщайки го в атракция от европейски и световен мащаб.
Според общото мнение на делегатите на 22-я Световен Лимес конгрес, Свищов им устрои е най-топлото и сърдечно посрещане което са получавали където и да е. Особено красноречиво в това отношение бе споделеното от германците притеснение, че нямат никаква идея с какво да изненадат колегите си при домакинството им на форума през 2015 г. Свищов вдигнал летвата твърде високо.
Димитър Спасов
От 6 до 11 септември в Русе се проведе 22-то издание на Световния Лимес конгрес. Форумът посветен на границите на античната римска империя гостува в България за пръв път и бе посрещнат с голям ентусиазъм както от родните историци и археолози, така и от колегите им от странство. Организатор на събитието бе Националният археологически институт с музей при БАН с ръководител доц. д-р Людмил Вагалински. Домакинството, спечелено в конкуренция с Германия, подкрепи намерението на България да кандидатства част от обектите по Дунавския лимес да бъдат включени в листата на ЮНЕСКО за световно културно-историческо наследство. За повече информация относно това намерение, приключилия конгрес и резултатите от тазгодишните проучвания в Нове, „Свищовски бряг” се обърна към археолозите доц. д-р Евгения Генчева от НАИ с музей при БАН и доц. д-р Павлина Владкова от Регионален исторически музей Велико Търново.
Целта на организаторите на 22-я Световен Лимес конгрес е била да популяризират постиженията на българската археология в изследването на римските граници и войска. На тази база, да се популяризира и нашето културно наследство, предпоставка за развитие на туризма.
Намиращият се в близост до Свищов гарнизонен град Нове представлява особен интерес за археологическата общност с една своя уникална особеност. Градът е съществувал и изоставен изцяло в античната епоха и представлява консервиран римски модел на град. За разлика от него, множество от градовете в империята са продължили да съществуват през средновековието и дори до днес и при тях информацията се извлича много по-трудно. По тази причина, Нове е сред най-добре проучените римски обекти на наша територия. От 1959 г. до днес, селището се изследва съвместно от полски и български археолози. В много отношения, легионния град държи и първенства, примерно от руините му е извадена най-голямата колекция от стъклени съдове, намирана у нас. Голям е и броя монети от различни времена и с различен номинал, открити тук. Според археоложките, това се дължи на факта, че легионерите са били добре заплатени и са се числели към заможните съсловия в империята, иначе населена от народи залагащи предимно на натуралната размяна на продукти и вещи. Като добра специалистките определиха и тази година, през която са намерени голям брой (над 20) антични амфори от I век, някои дори с надписи на съхраняваната стока. Открити са много лампи, някои без аналог досега, много лични вещи на легионери – зарове, пулове, медицински инструменти и една изящна костена дръжка на нож. За по-ценните находки, по разбираеми причини, археоложките отказаха коментар.
За разлика от Нове обаче, болшинството римски селища на територията на България и конкретно по дунавската граница на империята не са проучени. Някои от тях, с болка споделиха доц. Генчева и доц. Владкова, са оставени единствено на иманярите. Най-добро решение на проблема би било обектите по имперската границата да намерят място в листата на ЮНЕСКО.
В момента северната граница на римската империя е разделена на три сектора. На запад, по река Рейн е обявена от световната организация за паметник на културата. Втората част – Горен Дунав, включваща поречието на Австрия, Унгария и Словакия се изследва и довежда във вид подходящ да получи такъв статут. В нашия етап – от бивша Югославия на изток до Черно море, това предстои и ще отнеме по-дълго време. Въпреки това, усилията на държавата в това отношение са явни и домакинството на Лимес конгреса доказва благоразположението на световната общност.
В Свищовския Нове археолозите гостуваха на противоречивата дата 9 септември. Подготовката за събитието, уникално със своята световна значимост, започна месеци по-рано с почистване и експониране на разкритите части на селището, финансирано от правителството. В подготовката се включи и Община Свищов, както и Съвета по туризъм, който с организирани пет издания на фестивала „Орел на Дунава” и вече неизброими участия по най-престижните европейски възстановки на римска тематика, спокойно може да се нарече „експертен”. Специално за V.I.P. гостите, реенакторите от групата за исторически възстановки към съвета по туризъм представиха пълнокръвна жива картина от ежедневието на Нове. Показани бяха както сцени от мирния, цивилен живот – занаяти (керамика, ковачество и готварство), така и бойните умения на легионерите от страшния Първи Италийски легион. Археолозите, организирани на групи обходиха района на античното селище и всеки се разписа на сурова глинена тухла от римски тип, бъдеща стена, издигната в чест на форума. На голяма популярност се радваше и котелът греяно вино с подправки, което гостите дегустираха, повториха, някои потретиха и т.н. За да поздрави учените и за да обяви значението на Нове за Свищов както от научна гледна точка, така и като туристически ресурс, за приветствие думата взе кмета на Община Свищов Станислав Благов. Стратегията на градоначалника и общинската администрация в посока популяризиране на Нове като дестинация за културен и опознавателен туризъм се развива с години и има своите сериозни успехи – след налагането на фестивала „Орел на Дунава” като световна марка в реенакцията, наскоро стартира и шестмилионния проект „Нове – сърцето на легиона”, който ще вдъхне живот на стария гарнизонен град, превръщайки го в атракция от европейски и световен мащаб.
Според общото мнение на делегатите на 22-я Световен Лимес конгрес, Свищов им устрои е най-топлото и сърдечно посрещане което са получавали където и да е. Особено красноречиво в това отношение бе споделеното от германците притеснение, че нямат никаква идея с какво да изненадат колегите си при домакинството им на форума през 2015 г. Свищов вдигнал летвата твърде високо.
Димитър Спасов