На 3 март 1878 г. България възкръсва отново
Уважаеми граждани на Свищов,
Днес България отбелязва Националния си празник - Трети март.
Навършват се 134 години от Освобождението ни. За нас, българите, 3 март 1878 е въплъщение на едно начало. На този ден бе направена онази първа политическа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни синове и дъщери на България. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание и 15 хиляди доброволци, които загинаха, не дадоха живота си напразно.
На тази дата през 1878 г. в градчето Сан Стефано, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война, която е едно от най-големите събития в националната ни история.Тя не само донесе освобождението на България, но създаде и условия за самостоятелен държавен и политически живот на българския народ. Войната от 1877-1878 г. се яви като завършек на столетната борба на хайдути, бунтовници и революционери, на славните въстаници от април 1876 г. Българите с борбата и жертвите си не само поставиха категорично за разрешение българския въпрос пред Великите сили, но и разклатиха устоите на Османската империя. Националното освобождение на България става непосредствено в хода на Руско-турската война - близо 8 месеца руските войски водят упорити, кръвопролитни боеве на българска територия срещу османските войски. Истинска епопея на руския героизъм и мъжество са боевете при преминаването на река Дунав на 27 юни 1877 г. при Свищов, отбраната на старопланинския проход Шипка през месец август, кръвопролитните сражения за овладяване на Плевен през юли-декември 1877г.
Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Мирния договор изстрадалият народ прие като велик акт на избавление и освобождение и с камбанен звън, с цветя и ликуване го ознаменува по цялата българска земя.
3 март 1878 г. е основополагаща дата за възстановяването на българската държавност. Без нея не бихме имали Съединението на България от 6-ти септември 1885 г. и още повече – обявяването на независимостта й на 22 септември 1908 година. Освобождението ни направи възможно завръщането на България в Европа – място, което сме заемали векове наред, благодарение на силната ни държава и на културата ни.
Днес, събрани на това свято място - Паметникът на свободата, ние изразяваме нашата дълбока почит към паметта на руските воини, българските опълченци и участвалите заедно с тях в сраженията белоруски, украински, румънски и финландски воини, извършили величав подвиг за свободата на нашата родина.Те винаги ще живеят в нашите сърца.
Поклон пред тяхното безсмъртно дело!
Поклон пред силата, морала и паметта на героите, които ни дадоха най-големия урок по любов към отечеството!
Нека споменът от онова героично време бъде вдъхновение за родолюбиви дела днес.
Честит празник!
Станислав Благов
Кмет на Община Свищов
Днес България отбелязва Националния си празник - Трети март.
Навършват се 134 години от Освобождението ни. За нас, българите, 3 март 1878 е въплъщение на едно начало. На този ден бе направена онази първа политическа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни синове и дъщери на България. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание и 15 хиляди доброволци, които загинаха, не дадоха живота си напразно.
На тази дата през 1878 г. в градчето Сан Стефано, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война, която е едно от най-големите събития в националната ни история.Тя не само донесе освобождението на България, но създаде и условия за самостоятелен държавен и политически живот на българския народ. Войната от 1877-1878 г. се яви като завършек на столетната борба на хайдути, бунтовници и революционери, на славните въстаници от април 1876 г. Българите с борбата и жертвите си не само поставиха категорично за разрешение българския въпрос пред Великите сили, но и разклатиха устоите на Османската империя. Националното освобождение на България става непосредствено в хода на Руско-турската война - близо 8 месеца руските войски водят упорити, кръвопролитни боеве на българска територия срещу османските войски. Истинска епопея на руския героизъм и мъжество са боевете при преминаването на река Дунав на 27 юни 1877 г. при Свищов, отбраната на старопланинския проход Шипка през месец август, кръвопролитните сражения за овладяване на Плевен през юли-декември 1877г.
Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Мирния договор изстрадалият народ прие като велик акт на избавление и освобождение и с камбанен звън, с цветя и ликуване го ознаменува по цялата българска земя.
3 март 1878 г. е основополагаща дата за възстановяването на българската държавност. Без нея не бихме имали Съединението на България от 6-ти септември 1885 г. и още повече – обявяването на независимостта й на 22 септември 1908 година. Освобождението ни направи възможно завръщането на България в Европа – място, което сме заемали векове наред, благодарение на силната ни държава и на културата ни.
Днес, събрани на това свято място - Паметникът на свободата, ние изразяваме нашата дълбока почит към паметта на руските воини, българските опълченци и участвалите заедно с тях в сраженията белоруски, украински, румънски и финландски воини, извършили величав подвиг за свободата на нашата родина.Те винаги ще живеят в нашите сърца.
Поклон пред тяхното безсмъртно дело!
Поклон пред силата, морала и паметта на героите, които ни дадоха най-големия урок по любов към отечеството!
Нека споменът от онова героично време бъде вдъхновение за родолюбиви дела днес.
Честит празник!
Станислав Благов
Кмет на Община Свищов