На 27 август в село Ореш ще се чества 365 години от издаването на «АБАГАР»
Тържествена вечер посветена на 365 години от издаването на първата българска печатна книга «АБАГАР» от Филип Станиславов, организират на 27 август в село Ореш. Кметство с. Ореш и НЧ «Филип Станиславов - 1903» ще отбележат годишнината в салона на Читалището от 18.00 часа. Очаква се много жители на Общината и официални гости да споделят тази важна за всички българи дата.
Като автор на първата печатна книга с новобългарски елементи, Филип Станиславов я дарява на своя народ „на ползу болгарскому”. Носител на висока духовна култура, той иска да я предаде и на обикновените българи. Дейността му не се заключава между каноните на религията. Тя е и просветна, и културна, и патриотична. Днес „Абагар” е в библиотеките на Рим, Виена, Париж, Копенхаген, Брюксел, Одеса, Москва, Лайпциг и София.
Две столетия преди освобождението на страната от петвековна османска власт, в края на книгата Станиславов пише: „Както пчелата събира мед и восък от различни и благоуханни цветя, тъй и Филип Станиславов, епископ на Велика България, събра и нареди от различни книги на светите отци своя сборен Абагар и го дари на своя български народ да го носи при себе си вместо силни мощи. Тоя Абагар бе напечатан през 1651 година на 6 май в светия град, където почиват телата на Петър и Павел”.
Може би това негово желание българите да бъдат образовани, кара Филип Станиславов да подготви и отпечата в Рим на 6 май 1651 година сборника с молитви „Абагар”. Изданието включва 20 молитви, които съпътстват човек през целия ден и е била замислена като разпространените тогава книги-амулети, които човек носи винаги със себе си, за да се предпазва от страховете си и да сбъдва надеждите, вярванията и желанията си. Книгата е издадена на кирилица само от едната страна - на пет големи листа с ширина 44.5 см и височина 33.5 см. Хартията е италианска, тънка, но груба. В долната си част листовете са номерирани с кирилски буквени цифри. Върху всеки лист текстът е отпечатан на четири тесни колони, като всяка от тях е обградена с рамка от орнаменти, така че, ако колоните се изрежат и наредят последователно, да се получи лента, дълга около 5 метра и 80 см. Това дава възможност сборникът да се оформи като свитък и да може да се носи като амулет. Един от малкото запазени екземпляри от "Абагар" се намира в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, в България.
Като автор на първата печатна книга с новобългарски елементи, Филип Станиславов я дарява на своя народ „на ползу болгарскому”. Носител на висока духовна култура, той иска да я предаде и на обикновените българи. Дейността му не се заключава между каноните на религията. Тя е и просветна, и културна, и патриотична. Днес „Абагар” е в библиотеките на Рим, Виена, Париж, Копенхаген, Брюксел, Одеса, Москва, Лайпциг и София.
Две столетия преди освобождението на страната от петвековна османска власт, в края на книгата Станиславов пише: „Както пчелата събира мед и восък от различни и благоуханни цветя, тъй и Филип Станиславов, епископ на Велика България, събра и нареди от различни книги на светите отци своя сборен Абагар и го дари на своя български народ да го носи при себе си вместо силни мощи. Тоя Абагар бе напечатан през 1651 година на 6 май в светия град, където почиват телата на Петър и Павел”.
Може би това негово желание българите да бъдат образовани, кара Филип Станиславов да подготви и отпечата в Рим на 6 май 1651 година сборника с молитви „Абагар”. Изданието включва 20 молитви, които съпътстват човек през целия ден и е била замислена като разпространените тогава книги-амулети, които човек носи винаги със себе си, за да се предпазва от страховете си и да сбъдва надеждите, вярванията и желанията си. Книгата е издадена на кирилица само от едната страна - на пет големи листа с ширина 44.5 см и височина 33.5 см. Хартията е италианска, тънка, но груба. В долната си част листовете са номерирани с кирилски буквени цифри. Върху всеки лист текстът е отпечатан на четири тесни колони, като всяка от тях е обградена с рамка от орнаменти, така че, ако колоните се изрежат и наредят последователно, да се получи лента, дълга около 5 метра и 80 см. Това дава възможност сборникът да се оформи като свитък и да може да се носи като амулет. Един от малкото запазени екземпляри от "Абагар" се намира в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, в България.