Дребничката и скромна игуменка на малкия свищовски манастир „Св. Петър и Павел“ отдели време да се помоли и за своето спасение на рождения си ден. Сама и вече в доста напреднала възраст, монахинята не знае какво е умора. Целия й ден преминава в грижи за манастирското дворче и страхове за човешката непостоянност. На нея са поверени гробовете на Еленка и Кирил Аврамови и Димитър А. Ценов. Веднъж, най-много два пъти в годината, около тях настава суматоха, палят се свещи, прелива се вино, хора се блъскат и настъпват в опитите да влезат в полезрението на обективите. Тогава майка Екатерина, се сгушва като малко черно вързопче в някой ъгъл и чака глъчката да отихне. После бавно, помагайки си с бастунчето започва да чисти и оправя пораженията. Гробовете и дворчето засадено с цветя прекопава сама с един кухненски нож – толкова й стига силата. Сутрин и вечер чете молитви, в които споменава стотици имена на живи и мъртви хора, дадени й от някой случайно преминал през манастира пътник, вероятно отдавна забравил за това. Майка Екатерина обаче не забравя. В килията й има няколко стари тефтера изписани с имена, които тя прочита два пъти дневно.
         Майка Екатерина е родена през 1923 г. в русенското село Шръклево със светското име Ангелина. Пораства, работи, жени се, живее най-обикновен живот. В края на 70-те години съпруга й се разболява. Една вечер, поседнала до него, тя му се зарича, че никога няма да погледне друг мъж и ще се замонаши. Така и става, след смъртта му става послушница в свищовския манастир „Успение Богородично“. По това време игуменката е тежко болна и си е вкъщи. Послушницата влиза в порутения манастир и сама го възстановява. Ходи по предприятия, по фирми, търси средства и работници. Когато обителта е постегната, неоценима помощ оказва и дарителката Добра Недялкова. С нейна помощ манастира получава днешния си красив вид. С това обче става и по-интересен за духовниците и великотърновския митрополит Григории праща майка Екатерина в малкото манастирче „Св. Петър и Павел“. Манастир „Успение Богородично“ е даден на друг свещеник, който се заселва в него с жена си. На старата игуменка е обещана килия и достъп, но тя така и не ги получава и пътува за всеки празник до любимата си божия обител. Обещано й е и гробно място там, но се страхува, че ще бъде излъгана и за това.
         Иначе майка Екатерина е готова да се прости с този свят. Вечер спи с монашеските си дрехи и без завивка, за да не се случи, да я намерят сутринта мъртва и без дрехи. Малките си средства дава за заупокойни молитви на погребаните в манастира. Прави за всеки курбан, купува риба, свещи, плаща за литургия. Живее без пари, не достигат, приятелката й Яна и купува по нещичко и я лъже, че го намира пред вратата, оставено от някого. Иначе игуменката не приема подаръка. Всеки пости започват три дни по-рано и през тези три дни, майка Екатерина не приема нито храна, нито вода. По-късно започва да пие по малко вода, а след това и по залъче хляб. Не говори с хората – дала е обет, че няма да общува със светски лица, най-много да поздрави някого. Общува единствено с Яна и духовниците. Хората също не говорят с нея – къде от срам, къде от безсрамие.