В свое изказване по законопроекта за българския език в парламента народния представител Лъчезар Тошев, който е свищовлия по произход  категорично застъпва тезата, че в основата на българския литературен език стои свищовското наречие. Това е видно от стенограмата, публикувана на сайта на Народното събрание.
            „Създаването на литературната норма не е било акт на българската държава, но е било акт на някои български възрожденци, по-специално на двама от тях, които са братя – Антон и Димитър Цанкови, по-късно вторият си сменя името и е известен като Драган Цанков. Те през 1852 г. решават от всички наречия, които говорят българите, а те са били многобройни, (ако видим Атласът на диалектите, издаден от БАН, той потвърждава това – различни говори, различни наречия) те определят едно от тези наречия за литературната норма на българския език и казват, че стъпвайки върху това наречие, то може да бъде обогатено с думи от другите говори. Но това вече става литературната норма. Това е акт, извършен през 1852 г. чрез Граматика, издадена във Виена (показва ксерокопие) от двама от свищовските бащи на България, както аз ги наричам”, твърди Тошев в изказването си по повод законопроекта за българския език.  По думите му и без тогава  да има българска държава, на този език започват да се издават многобройни книги, вестници – в. „България” на Драган Цанков, в. „Македония” на Петко Рачов Славейков, в. „Дунавски лебед” на Раковски, „Цариградски вестник” на Александър Екзарх. Всички вестници започват да се издават на тази литературна норма и това продължава доста преди Освобождението - до създаването на българската държава. Тошев дори запознава колегите си с факта, че повече от хиляда копия на издадени в този период книги са притежание на финансовия министър, като предлага той да бъде поканен да представи богатата си колекция , за да видят депутатите колко много книги са издадени преди създаването на българската държава на този език, на тази литературна норма.
.          „След Освобождението не се поставя въпросът за литературната норма. Първият министър на Народното просвещение д-р Георги Атанасович не поставя въпроса за определяне на литературна норма, защото смята, че тя вече е установена, че тя е трайна, че тя е създадена. По-нататък единствено има дебати върху правописа – министър Иванчов през 1900 г., реформата на Стамболийски през 1922-1923 г., реформата на Отечествения фронт по-късно по времето на комунизма, обаче никой от тях не променя литературната норма. Това е литературната норма – избраният говор, свищовският говор става литературната норма на българския книжовен език. Той се обогатява, разбира се, с думи от другите наречия и така се е формирал нашият език.”, стига до категоричното си становище народния представител , като счита, че не можем да променим в момента литературна норма, освен, ако няма един много по-голям национален дебат по темата и  че това, което може да постигне един такъв закон е единствено повторение, а то дори в момента не е нужно, тъй като досега – 160 години ние говорим на този език, използваме тази литературна норма, така можем да продължим и занапред, без да имаме специален закон за това. Той счита още, че  ако има желание да бъде продължен този дебат, би било желателно да се разгледа как се развива нашият език, но че не счита за уместно  да бъде  променено всичко, което досега е създадено от Отците-основатели. „Това е част от нашата идентичност – нашият език, част от формирането на нашата нация. Затова смятам, че това трябва да бъде едно от достиженията на възрожденците, което ние да запазим.”, казва в заключение в изказването си по повод законопроекта за българския език Лъчезар Тошев.
 
Ганка Иванова