ГЕРОЯТ УЧАСТНИК В ЧЕТИРИ ВОЙНИ - КАПЕЛМАЙСТОР ТОДОР ИВАНОВ
ГЕРОЯТ УЧАСТНИК В ЧЕТИРИ ВОЙНИ - КАПЕЛМАЙСТОР ТОДОР ИВАНОВ
СТО ГОДИНИ ОТ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА 1912г.
Д-р Мария Тошева
Тодор Иванов Петров e роден на 6 ноември 1873г. в гр.Русе. Начално училище завършва през 1883г. в родния си град – с отличие . На 12 години постъпва като ученик във флотската музика. Израства при трудни условия, но надарен с музикални способности , упорит и трудолюбив, спечелва вниманието на началниците си, взема участие в Сръбско-Българската война и е награден с медал и грамота.
„По заповед на Негово Височество Александър I, Княз на Северна и Южна България командващ на войските дава на матроса Тодор Иванов ЕРОНДОВ медал за в памет на войната против Сърбия 1885г.
18 април 1887г. Военен Министър :
Гр.Русе Полковник Николаев
За в.флотилия и морската част М
Капитан А.Георгиев „
Като редовен матрос на свръхсрочна служба е през 1890-1891г.През 1891г. е старши унтер офицер на музиката на 18 пехотен Етърски полк.В края на 1892г. е щаб-тръбач в 3-ти конен полк. Кат млад музикант работи с усърдие и ентусиазъм . През 1892гг. Създава свое семейство с Енули Стефанова от гр.Търново.От 1893-1895г. е фелдфебел на музикантския хор.През 1895-1899г. изпълнява длъжността музикален фелдфебел в 3-ти конен полк към 6-ти пехотен Търновски полк. След това –до началото на 1900г. е музикален фелдфебел на музиката на 9-ти пехотен Пловдивски полк. Големите му музикални способности го подтикват да реши да замине за Букурещ с вече 4-ри членното си семейство, за да следва в Консерваторията. През време на следването си издържа себе си и семейството си със средства които припечелва като музикант-флигорнист и баритонист из Букурещките оркестри и локали . През 1901г.завършва хармоничния курс на Букурещката Консерватория и се завръща в България като вахмистър в в музиката на Лейбгвардейския на Н.В. Конен полк в София, където работи до 1904г.
С присъщите му жар, старание и упорство той учи младите музиканти и им вдъхва любов към музиката.
След три години е назначен за капелмайстор на 25-ти Драгомански полк, в Цариброд.
От 10-ти януари 1909г. е преведен за капелмайстор на 33-ти пехотен Свищовски полк, а след това и на 2-ра пехотна Искърска дружина, която квартирува в Свищов.
Като капелмайстор на музиката на 33-ти пехотен Свищовски полк Тодор Иванов участва в Балканската война 1912-1913г.
На 24 септември 1912г. именно капелмайсторът Тодор Иванов предвожда с военната музика частите на 33-ти Свищовски полк към гара Свищов, където близки на войниците, и цялото свищовско гражданство е излязло с букети и подаръци да ги изпрати към бойното поле и да им пожелае „На добър час!”.Така той продължава докато полка достига турската граница и заема позиция. По време на пътуването войниците непрекъсната пеят „Шуми Марица” и викат „Ура!”
33-ти пехотен Свищовски полк се предвожда от командира на полка, полковник Емануил Чакъров, знамето и военната музика на капелник Т.Иванов С бойките маршове и с Химна
„Шуми Марица”, свищовци тръпнат, добиват криле и политат напред. Тържественият марш ехти, оглася околностите, слива се с плющенето на знамената и възвестява победата.
Преди две години свищовлията Любен Филипов, предостави интересно писмо , писано с черен молив от капелмайстор Т.Иванов до ген.Никола Стайчев (тогава майор) в което описва първия решителен бой на свищовци в Балканската война на състоял се на 16 октомври 1912г.
„ На 16 октомври 1912г. преди обед, къде 10-10 ½ часа турската армия, която защитаваше Одрин правеше вилаз (излаз) на към 9-та дивизия , втора бригада и то най-много насочи своите сили по направление към 33-ти Свищовски полк , пред с.Кемал. Командира на полка г-н полковник Чакъров заповяда полка да се разгърне в боя.Нареди и атакува настъпващите срещу полка турци. Щом се подаде сигнал за атака, полковата музика засвири „Шуми Марица” .Движеше се едновременно с поддръжките в контраатаката срещу турските части.
В този първи бой паднаха убити и ранени около 350-400 души. В това време турците разбити от нашата бригада отстъпваха без порядък назад. Музиката като стигна до ронените и убитите войници, които очакваха санитарна и медицинска помощ. Обаче не се оказа нито ето една такава. Тогава аз, капелмайстор Тодор Иванов по лична моя инициатива, спрях „Шуми Марица” и заповядах на музикантите да оставят инструментите в един трап.Като оставих двама да ги пазят, с останалите 32 човека пренесохме най-тежко ранените при полковия превързочен лазарет, където полкови лекар бе кап.Хитов. След това се върнахме и пренесохме убитите войници в селската църква на с.Кемал, около 35 човека, които са погребани с всички церемонии, в същия двор на църквата – всички в един гроб.
След два три дни полка получава заповед да се отправи към Чаталджанските позиции срещу Цариград. Командира на полка възхитен от героизма и инициативата на музикалната команда , заповяда ми да предоставя 16 човека за награждаване с кръст за храброст, които го получиха след няколко дена.”
Капелмайстор Т.Иванов участва неизменно с музиката си в Междусъюзническата и Европейската(Първата Световна) война. За заслугите си е награждаван с ордени и медали.
Ний Борис III с Божия милост и народна воля Цар на българите, в знак на Нашето особено благоволение, награждаваме капелмайстора от 2-ра пех.Искърска дружина Тодор Петров с кавалерски кръст от Наший орден „Св.Александър”.Заповядваме да му се даде настоящата грамота скрепена с печата.
София, 28 ноември 1924г. Канцлер на ордените :
Дръндаров
По-късно , през 1939г. Т.Иванов получава възпоминателен медал .
Свидетелство
№ 11819
Тодор Иванов Петров от гр.Русе е взел участие във войната 1915-1918г. В знак на благодарност и за спомен на това участие Негово Величество Царят му дарява възпоменателен медал за тая война на червена лента.
София, 16 април 1939г. Министър на войната :
Ген.Майор Даскалов
От 1910г. Т.Иванов намира в Свищов широко поле за работа сред свищовската интелигенция, като поставя началото на популярни еженеделни концерти в театралния салон , изнасяни от военната музика на 33 –ти пех.Свищовски полк, а след това и на 2-ра пех. Искърска дружина.
През 1921-1922г. е лектор по духови инструменти в Държавната музикална академия в София.Същевременно свири в Народния оперен театър като оркестрант. След пенсионирането си е ръководител на ученическата духова музика на Държавната Търговска гимназия „Димитър Хадживасилев”. Диригент е и на студентския оркестър при Висшето търговско училище „Д.А.Ценов” в Свищов. Отличен цигулар, той обучава много свои ученици, които стават добри професионалисти с висока музикална подготовка.
Тодор Иванов се изявява и като даровит композитор, създал редица маршове и валсове.Известна е и рапсодията му „Той не умира!”в памет на майор Васил Манолов, „героят на Дойран” убит през 1918г. Маестро Тодор Иванов е в близки приятелски и колегиални отношения с друг известен български композитор на военни маршове – Александър Морфов, с капелмайстор П.Касабов –негов родственик и др.
На 8 ноември 1924г. в Свищов много тържествено е чествана 40-тата годишнина от музикалната дейност на диригента Тодор Иванов. Със специален ювенал музикалното дружество, офицерите ,подофицерите,чиновници и войници от Свищовския гарнизон, от чиновете на 2-ра пех.Искърска дружина и понтонното отделение, поздравяват юбиляра за всеотдайната му служба за слава на победите на Българската армия.Във втората част на честването се е състоял концерт с изпълнение на негови музикални произведения , дирижирани лично от юбиляра.
Тодор Иванов умира на 80 годишна възраст на 13 април 1953г. Погребан е в западните свищовски гробища.
СТО ГОДИНИ ОТ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА 1912г.
Д-р Мария Тошева
Тодор Иванов Петров e роден на 6 ноември 1873г. в гр.Русе. Начално училище завършва през 1883г. в родния си град – с отличие . На 12 години постъпва като ученик във флотската музика. Израства при трудни условия, но надарен с музикални способности , упорит и трудолюбив, спечелва вниманието на началниците си, взема участие в Сръбско-Българската война и е награден с медал и грамота.
„По заповед на Негово Височество Александър I, Княз на Северна и Южна България командващ на войските дава на матроса Тодор Иванов ЕРОНДОВ медал за в памет на войната против Сърбия 1885г.
18 април 1887г. Военен Министър :
Гр.Русе Полковник Николаев
За в.флотилия и морската част М
Капитан А.Георгиев „
Като редовен матрос на свръхсрочна служба е през 1890-1891г.През 1891г. е старши унтер офицер на музиката на 18 пехотен Етърски полк.В края на 1892г. е щаб-тръбач в 3-ти конен полк. Кат млад музикант работи с усърдие и ентусиазъм . През 1892гг. Създава свое семейство с Енули Стефанова от гр.Търново.От 1893-1895г. е фелдфебел на музикантския хор.През 1895-1899г. изпълнява длъжността музикален фелдфебел в 3-ти конен полк към 6-ти пехотен Търновски полк. След това –до началото на 1900г. е музикален фелдфебел на музиката на 9-ти пехотен Пловдивски полк. Големите му музикални способности го подтикват да реши да замине за Букурещ с вече 4-ри членното си семейство, за да следва в Консерваторията. През време на следването си издържа себе си и семейството си със средства които припечелва като музикант-флигорнист и баритонист из Букурещките оркестри и локали . През 1901г.завършва хармоничния курс на Букурещката Консерватория и се завръща в България като вахмистър в в музиката на Лейбгвардейския на Н.В. Конен полк в София, където работи до 1904г.
С присъщите му жар, старание и упорство той учи младите музиканти и им вдъхва любов към музиката.
След три години е назначен за капелмайстор на 25-ти Драгомански полк, в Цариброд.
От 10-ти януари 1909г. е преведен за капелмайстор на 33-ти пехотен Свищовски полк, а след това и на 2-ра пехотна Искърска дружина, която квартирува в Свищов.
Като капелмайстор на музиката на 33-ти пехотен Свищовски полк Тодор Иванов участва в Балканската война 1912-1913г.
На 24 септември 1912г. именно капелмайсторът Тодор Иванов предвожда с военната музика частите на 33-ти Свищовски полк към гара Свищов, където близки на войниците, и цялото свищовско гражданство е излязло с букети и подаръци да ги изпрати към бойното поле и да им пожелае „На добър час!”.Така той продължава докато полка достига турската граница и заема позиция. По време на пътуването войниците непрекъсната пеят „Шуми Марица” и викат „Ура!”
33-ти пехотен Свищовски полк се предвожда от командира на полка, полковник Емануил Чакъров, знамето и военната музика на капелник Т.Иванов С бойките маршове и с Химна
„Шуми Марица”, свищовци тръпнат, добиват криле и политат напред. Тържественият марш ехти, оглася околностите, слива се с плющенето на знамената и възвестява победата.
Преди две години свищовлията Любен Филипов, предостави интересно писмо , писано с черен молив от капелмайстор Т.Иванов до ген.Никола Стайчев (тогава майор) в което описва първия решителен бой на свищовци в Балканската война на състоял се на 16 октомври 1912г.
„ На 16 октомври 1912г. преди обед, къде 10-10 ½ часа турската армия, която защитаваше Одрин правеше вилаз (излаз) на към 9-та дивизия , втора бригада и то най-много насочи своите сили по направление към 33-ти Свищовски полк , пред с.Кемал. Командира на полка г-н полковник Чакъров заповяда полка да се разгърне в боя.Нареди и атакува настъпващите срещу полка турци. Щом се подаде сигнал за атака, полковата музика засвири „Шуми Марица” .Движеше се едновременно с поддръжките в контраатаката срещу турските части.
В този първи бой паднаха убити и ранени около 350-400 души. В това време турците разбити от нашата бригада отстъпваха без порядък назад. Музиката като стигна до ронените и убитите войници, които очакваха санитарна и медицинска помощ. Обаче не се оказа нито ето една такава. Тогава аз, капелмайстор Тодор Иванов по лична моя инициатива, спрях „Шуми Марица” и заповядах на музикантите да оставят инструментите в един трап.Като оставих двама да ги пазят, с останалите 32 човека пренесохме най-тежко ранените при полковия превързочен лазарет, където полкови лекар бе кап.Хитов. След това се върнахме и пренесохме убитите войници в селската църква на с.Кемал, около 35 човека, които са погребани с всички церемонии, в същия двор на църквата – всички в един гроб.
След два три дни полка получава заповед да се отправи към Чаталджанските позиции срещу Цариград. Командира на полка възхитен от героизма и инициативата на музикалната команда , заповяда ми да предоставя 16 човека за награждаване с кръст за храброст, които го получиха след няколко дена.”
Капелмайстор Т.Иванов участва неизменно с музиката си в Междусъюзническата и Европейската(Първата Световна) война. За заслугите си е награждаван с ордени и медали.
Ний Борис III с Божия милост и народна воля Цар на българите, в знак на Нашето особено благоволение, награждаваме капелмайстора от 2-ра пех.Искърска дружина Тодор Петров с кавалерски кръст от Наший орден „Св.Александър”.Заповядваме да му се даде настоящата грамота скрепена с печата.
София, 28 ноември 1924г. Канцлер на ордените :
Дръндаров
По-късно , през 1939г. Т.Иванов получава възпоминателен медал .
Свидетелство
№ 11819
Тодор Иванов Петров от гр.Русе е взел участие във войната 1915-1918г. В знак на благодарност и за спомен на това участие Негово Величество Царят му дарява възпоменателен медал за тая война на червена лента.
София, 16 април 1939г. Министър на войната :
Ген.Майор Даскалов
От 1910г. Т.Иванов намира в Свищов широко поле за работа сред свищовската интелигенция, като поставя началото на популярни еженеделни концерти в театралния салон , изнасяни от военната музика на 33 –ти пех.Свищовски полк, а след това и на 2-ра пех. Искърска дружина.
През 1921-1922г. е лектор по духови инструменти в Държавната музикална академия в София.Същевременно свири в Народния оперен театър като оркестрант. След пенсионирането си е ръководител на ученическата духова музика на Държавната Търговска гимназия „Димитър Хадживасилев”. Диригент е и на студентския оркестър при Висшето търговско училище „Д.А.Ценов” в Свищов. Отличен цигулар, той обучава много свои ученици, които стават добри професионалисти с висока музикална подготовка.
Тодор Иванов се изявява и като даровит композитор, създал редица маршове и валсове.Известна е и рапсодията му „Той не умира!”в памет на майор Васил Манолов, „героят на Дойран” убит през 1918г. Маестро Тодор Иванов е в близки приятелски и колегиални отношения с друг известен български композитор на военни маршове – Александър Морфов, с капелмайстор П.Касабов –негов родственик и др.
На 8 ноември 1924г. в Свищов много тържествено е чествана 40-тата годишнина от музикалната дейност на диригента Тодор Иванов. Със специален ювенал музикалното дружество, офицерите ,подофицерите,чиновници и войници от Свищовския гарнизон, от чиновете на 2-ра пех.Искърска дружина и понтонното отделение, поздравяват юбиляра за всеотдайната му служба за слава на победите на Българската армия.Във втората част на честването се е състоял концерт с изпълнение на негови музикални произведения , дирижирани лично от юбиляра.
Тодор Иванов умира на 80 годишна възраст на 13 април 1953г. Погребан е в западните свищовски гробища.