• петък, 26 януари 2018
  • 173 преглеждания

Два исторически романа ще представи днес в Свищов писателката Силвия Томова

Община Свищов, Исторически музей град Свищов и Издателство Жанет 45 Ви канят на среща разговор с писателката Силвия Томова.  
Писателката ще представи в Свищов два завладяващи исторически романа - «Грохот» и «Печатарят», които са наситени с много вълнуващи моменти и любопитни факти, поднесени по увлекателен начин от авторката, за да задържат до край вниманието на читателя.
Силвия Томова е родена на 09.06.1973 г. в София. Завършила е специалностите "Дефектология" и "Журналистика" в СУ "Св. Климент Охридски". Публикувала е във вестниците "Литературен вестник", "Литературен форум", "Словото днес", списание "Книгите днес" и др.
Автор на два сборника с разкази („Добър ден, Р.“, изд. Жанет 45, „Черни маслини и двама мъже“) и на романите „Кожа“ и „Тит от Никомедия“, „Печатарят“, „Милост за приятелите“ и „Грохот“. Носител е на първа награда от Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“ (2007) и приза „Книга на годината“ на академия „Либер“ (2010), а също и на наградата „Ваня Константинова“ за романа „Печатарят“. Нейни разкази са превеждани на хърватски, полски, немски, арабски и белоруски. Премиерата на „Тит от Никомедия“ на сръбски език през 2013 г. стана част от културната програма по отбелязването на 1700 години от подписването на Миланския едикт в гр. Ниш.
 
"Грохот" е исторически роман за присъединяването на България към Тристранния пакт. Действието се развива в периода от 1-ви март 1941-ва до 6-ти април същата година, когато е и първата бомбардировка над страната ни по време на Втората световна война. Тогава сръбски самолети бомбардират Кюстендил и околностите на София, жертвите са близо 70, а ранени са десетки. Може ли България да избегне конфликта, обхванал цяла Европа по онова време, пита авторката. И имало ли е алтернатива присъединяването на България към пакта? Романът "Грохот" не спестява нищо, на никого и в същото време запазва достойнството на всички, замесени в грохота на войната. А ето какво пише на корицата:
«Светът посреща 1941 година с тревога. Германският райх владее територии от Балтийско до Черно море, искрата на войната е подпалила и Африка. Победителите чертаят картата на една нова Европа, в която ще господства арийската раса, а бъдещето на всички останали народи е заложено на карта. В такива условия България е изправена пред съдбоносен избор. Противопоставянето на най-мощната военна машина към онзи момент е сигурна катастрофа, сключването на съюз с Германия, ако се окажем отново на страната на победените след края на конфликта, също. Как изглежда един от най-страшните военни сблъсъци в историята на човечеството през погледа на обикновения немски войник, а на обикновените хора, оказали се на пътя на германския ботуш? Възможно ли е да мечтаеш за по-добро бъдеще, когато целият познат ти дотогава свят се преобръща... А да осъществиш националния си идеал? Романът Грохот талантливо и проникновено ни пренася в окото на бурята, от която България не може да се измъкне. Смел, завладяващ и правдив исторически роман, който не робува на идеологически щампи, нито на пропагандни клишета и гледа истината право в очите.».
 
 
Предишният исторически роман на Силвия Томова „Печатарят“ е разказ за живота и делото на първия български печатар Яков Крайков. Яков Крйков, единственият българин, който може да бъде определен като ренесансов човек е роден в изчезналото днес село Камена река, син на свещеник, пристрастен към словото от малък, минава през всички стъпала на изкуството за книгата. През 1566 Крайков купува печатарското ателие на Божидар Вукович във Венеция и за седем години издава седем богослужебни книги, предназначени за българи и сърби. Той е едновременно издател, съставител, редактор, коректор и според някои учени гравьор. Крайков е и създаден на уникален шрифт, за който се твърди, че по-късно става основа за гражданския срифт на Петър Велики. Днес книгите му се пазят в едни от най-големите библиотеки в света.
Книгата бе номинирана в пет национални конкурси и е носител на наградата „Ваня Костантинова“.
 
 
Срещата ще се състои в Изложбената зала на къщата музей «Алеко Константинов», на 26 януари от 16.30 часа. Вход свободен.
 
Заповядайте!