Древен параклис на Св. Георги поддържа в двора си свищовско семейство
Древен параклис на Св. Георги поддържа в двора си свищовско семейство
Малцина свищовлии знаят, че в двора на ул. „Янко Мустаков” № 12 в близост до храма „Св. Димитър” и в съседство с къщата на създателя на първия български хор Янко Мустаков са съхранени останките на най-старата църква в Свищов – „Св. Георги”. Северно от нея е разположена другата църква – „Св. Димитър” Най ранните сведения за нея датират от 1596 година. В книгата си „Достойно ест” доц. Юлия Николова счита, чи близостта на двете църкви – „Св. Георги” и „Св. Димитър” потвърждава тезата за по-късното преосмисляне на старите близначни митове, както и важната календарно-обредна функция на двамата светци, свързващи началото и края на аграрния цикъл /Гергьовден –Димитровден/. Дори според авторката разписанията на корабите в империята през онази епоха са били съобразявани с това отграничаване на времето.
Според някои източници църквата „Св. Георги” е била построена през ХІІ , според други – през ХІІІ век. Във фототипното издание на книгата Свищов – принос за историята му от Стефан Ганчев това било мястото, където всяка година се извършвал Гергьовския молебен, а самата църква била частна – собственост на виден свищовлия в далечното минало. В книгата се споменава, че собствениците на къщата носели фамилията Леониди.
През 1923 година семейство Стефан и Мария Дренски от Троян купуват къщата от влашко семейство, чието притежание била до тогава. Заедно с къщата те станали собственици на запазените основи на църквата, от която е бил съхранен престолния камък, както и друг голям каменен блок с типична вдлъбнатина в него, в която очевидно са били освещавани масло и елей. Още в първите дни, когато се заселили на новото място новите собственици на имота сънували пророчески сън – да пазят добре църковните останки и да не правят нищо на тяхното място. В семейството и до днес се говори за човек от рода, който въпреки предсказанието решил на мястото на храма да направи постройка. Нещастникът не успял дори и да започне строителството, когато бил покосен от внезапна смърт. Роднините му приели това като Божия поличба и започнали да се грижат за святото място. За него специални грижи полагат и сега техните наследници. В домът мирно си съжителстват семейство Светла и Иван Милеви и племенниците им Цветан и Петя Вълкови. Те живеят в отделни помещения, но делят един двор, а за кътчето с параклиса полагат специални грижи. Престолния камък, върху който е поставен мъничък параклис с кандило и икона на Св. Георги е ограден със свежа зеленина. Кандилото редовно се пали, а мястото наоколо е безукорно поддържано. Понякога в двора влизат непознати хора, за да се поклонят пред останките на храма и да запалят свещичка. Домакините никога не са връщали никой от тях. Напротив! Всеки е добре дошъл в двора им.
„Чустваме енергията на това място”, твърдят братовчедките Светла и Луиза и съпрузите им Иван и Вълко. На същото мнение е и младото семейство. Всички носят вярата в себе си така, както са я носили и техните предци в наследствената им къща. Всички от рода са убедени, че параклисът в двора им пази не само тях, но и целия град. Затова нямат нищо против да бъде продължена традицията в Денят на Св. Георги там да се извършва водосвет.
Ганка Иванова
Малцина свищовлии знаят, че в двора на ул. „Янко Мустаков” № 12 в близост до храма „Св. Димитър” и в съседство с къщата на създателя на първия български хор Янко Мустаков са съхранени останките на най-старата църква в Свищов – „Св. Георги”. Северно от нея е разположена другата църква – „Св. Димитър” Най ранните сведения за нея датират от 1596 година. В книгата си „Достойно ест” доц. Юлия Николова счита, чи близостта на двете църкви – „Св. Георги” и „Св. Димитър” потвърждава тезата за по-късното преосмисляне на старите близначни митове, както и важната календарно-обредна функция на двамата светци, свързващи началото и края на аграрния цикъл /Гергьовден –Димитровден/. Дори според авторката разписанията на корабите в империята през онази епоха са били съобразявани с това отграничаване на времето.
Според някои източници църквата „Св. Георги” е била построена през ХІІ , според други – през ХІІІ век. Във фототипното издание на книгата Свищов – принос за историята му от Стефан Ганчев това било мястото, където всяка година се извършвал Гергьовския молебен, а самата църква била частна – собственост на виден свищовлия в далечното минало. В книгата се споменава, че собствениците на къщата носели фамилията Леониди.
През 1923 година семейство Стефан и Мария Дренски от Троян купуват къщата от влашко семейство, чието притежание била до тогава. Заедно с къщата те станали собственици на запазените основи на църквата, от която е бил съхранен престолния камък, както и друг голям каменен блок с типична вдлъбнатина в него, в която очевидно са били освещавани масло и елей. Още в първите дни, когато се заселили на новото място новите собственици на имота сънували пророчески сън – да пазят добре църковните останки и да не правят нищо на тяхното място. В семейството и до днес се говори за човек от рода, който въпреки предсказанието решил на мястото на храма да направи постройка. Нещастникът не успял дори и да започне строителството, когато бил покосен от внезапна смърт. Роднините му приели това като Божия поличба и започнали да се грижат за святото място. За него специални грижи полагат и сега техните наследници. В домът мирно си съжителстват семейство Светла и Иван Милеви и племенниците им Цветан и Петя Вълкови. Те живеят в отделни помещения, но делят един двор, а за кътчето с параклиса полагат специални грижи. Престолния камък, върху който е поставен мъничък параклис с кандило и икона на Св. Георги е ограден със свежа зеленина. Кандилото редовно се пали, а мястото наоколо е безукорно поддържано. Понякога в двора влизат непознати хора, за да се поклонят пред останките на храма и да запалят свещичка. Домакините никога не са връщали никой от тях. Напротив! Всеки е добре дошъл в двора им.
„Чустваме енергията на това място”, твърдят братовчедките Светла и Луиза и съпрузите им Иван и Вълко. На същото мнение е и младото семейство. Всички носят вярата в себе си така, както са я носили и техните предци в наследствената им къща. Всички от рода са убедени, че параклисът в двора им пази не само тях, но и целия град. Затова нямат нищо против да бъде продължена традицията в Денят на Св. Георги там да се извършва водосвет.
Ганка Иванова