Депутат от Свищов се застъпи за правата на българите в Букурещ,
Депутат от Свищов се застъпи за правата на българите в Букурещ
По време на заседание на конгреса на ЕНП в края на миналата година в Букурещ, народния представител Лъчезар Тошев, свищовлия по произход е провел среща с представителя на българското дружество в румънската столица Лука Велчов. По време на разговора изявения представител на българската интелигенция в Румъния е споделил притеснението си от факта, че многобройните български потомци в Букурещ са останали без възможност да присъстват на богослуженията на родния си език в църквата „Св. Пророк Илия” , каквито са провеждани доскоро. Вторият проблем на нашите сънародници, с които е бил запознат Лъчезр Тошев е, че се отнема и помещението срещу споменатия църковен храм, служещо за клуб на българите в Букурещ, което освен за място за срещи и заседания служи и за съхранение на богата библиотека с ценни исторически книги. По този повод представители на българите в румънската столица са разговаряли с властите да им бъде предоставена къщата на свищовския дарител Димитър Хадживасилев, намираща се в централната част на Букурещ и нуждаеща се от значителна сума за ремонт.
Запознат подробно с проблемите на българската общност в Букурещ от родолюбивия интелектуалец и бивш депутат в румънския парламент проф. Лука Велчов , нашия съгражданин Лъчезар Тошев е поставил тези въпроси на българския посланик в Румъния. Той, обаче зададе и въпрос към министъра на външните работи Николай Младенов по време на парламентарния петъчен контрол на 15 февруари.
В отговор министър Младенов заяви, че още през 1954 година храмът „Св. Пророк Илия” е бил предоставен на българската общност за ползване докато същата се сдобие със собствена църква, което, за съжаление тя не е успяла да стори. Така през м. март 2009 година Румънската православна църква е назначила във въпросния храм свой свещенослужител за първи свещеник и е въвела богослужение на два езика, а българския свещеник е трябвало да предаде ключовете, съхранявани при него. Външния министър в отговора си поясни още, че през 2010 година Светия синод на БПЦ е отправил към ръководеното от него министерство и към Румънската православна църква молба за съдействие за намиране на парцел за изграждане на православен храм за българите в Букурещ и че работата по този въпрос продължава. Министърът допълни още, че правителството оказва съдействие и подкрепа за диалог между двете църкви и е поставило въпроса пред румънското правителство. По отношение на къщата на Д. Хадживасилев, то нейния правен статун не бил изяснен и когато това стане, правителството щяло да предприеме действия пред румънските власти сградата да бъде предоставена на българската общност, но в момента се водел диалог за предоставяне на друго помещение за българите.
В отговор Лъчезар Тошев настоя въпросът да бъде разрешен по-скоро, тъй като налице е искане помещението, служещо за клуб да бъде освободено и българите няма къде да пренесат ценните исторически книги от голямата си библиотека и останалите си вещи. Той припомни, че правото на богослужение на собствен език на румънците в България е осигурено и че те имат собствен храм в София. Според него разрешаването на този проблем трябва да бъде един от приоритетните въпроси в предстоящите месеци в работата на нашето посолство в Букурещ и на Министерството на външните работи и че ако това не се случи, сънародниците ни в румънската столица ще бъдат изправени пред тежък проблем. Тошев заяви, че начинът на третиране на българското малцинство в Румания е важен за българо-румънските отношения, което би означавало, че взаимоотношенията между двете държави могат да бъдат добри и да имат общи действия в рамките на ЕС и двустранно и поради тази причина това е важно като един от от приоритетите на нашата регионална политика в нашия регион и европейската политика в рамките на съюза.
„Надявам се тези въпроси да бъдат правилно разбрани и от страна на румънските държавници и политици, които да предприемат необходимите стъпки, за да може правата на българското малцинство в Румъния да бъдат защитени” допълни народния представител, след което получи уверението на министъра, че българската общност в Букурещ няма да остане без свое помещение.
Ганка Иванова
По време на заседание на конгреса на ЕНП в края на миналата година в Букурещ, народния представител Лъчезар Тошев, свищовлия по произход е провел среща с представителя на българското дружество в румънската столица Лука Велчов. По време на разговора изявения представител на българската интелигенция в Румъния е споделил притеснението си от факта, че многобройните български потомци в Букурещ са останали без възможност да присъстват на богослуженията на родния си език в църквата „Св. Пророк Илия” , каквито са провеждани доскоро. Вторият проблем на нашите сънародници, с които е бил запознат Лъчезр Тошев е, че се отнема и помещението срещу споменатия църковен храм, служещо за клуб на българите в Букурещ, което освен за място за срещи и заседания служи и за съхранение на богата библиотека с ценни исторически книги. По този повод представители на българите в румънската столица са разговаряли с властите да им бъде предоставена къщата на свищовския дарител Димитър Хадживасилев, намираща се в централната част на Букурещ и нуждаеща се от значителна сума за ремонт.
Запознат подробно с проблемите на българската общност в Букурещ от родолюбивия интелектуалец и бивш депутат в румънския парламент проф. Лука Велчов , нашия съгражданин Лъчезар Тошев е поставил тези въпроси на българския посланик в Румъния. Той, обаче зададе и въпрос към министъра на външните работи Николай Младенов по време на парламентарния петъчен контрол на 15 февруари.
В отговор министър Младенов заяви, че още през 1954 година храмът „Св. Пророк Илия” е бил предоставен на българската общност за ползване докато същата се сдобие със собствена църква, което, за съжаление тя не е успяла да стори. Така през м. март 2009 година Румънската православна църква е назначила във въпросния храм свой свещенослужител за първи свещеник и е въвела богослужение на два езика, а българския свещеник е трябвало да предаде ключовете, съхранявани при него. Външния министър в отговора си поясни още, че през 2010 година Светия синод на БПЦ е отправил към ръководеното от него министерство и към Румънската православна църква молба за съдействие за намиране на парцел за изграждане на православен храм за българите в Букурещ и че работата по този въпрос продължава. Министърът допълни още, че правителството оказва съдействие и подкрепа за диалог между двете църкви и е поставило въпроса пред румънското правителство. По отношение на къщата на Д. Хадживасилев, то нейния правен статун не бил изяснен и когато това стане, правителството щяло да предприеме действия пред румънските власти сградата да бъде предоставена на българската общност, но в момента се водел диалог за предоставяне на друго помещение за българите.
В отговор Лъчезар Тошев настоя въпросът да бъде разрешен по-скоро, тъй като налице е искане помещението, служещо за клуб да бъде освободено и българите няма къде да пренесат ценните исторически книги от голямата си библиотека и останалите си вещи. Той припомни, че правото на богослужение на собствен език на румънците в България е осигурено и че те имат собствен храм в София. Според него разрешаването на този проблем трябва да бъде един от приоритетните въпроси в предстоящите месеци в работата на нашето посолство в Букурещ и на Министерството на външните работи и че ако това не се случи, сънародниците ни в румънската столица ще бъдат изправени пред тежък проблем. Тошев заяви, че начинът на третиране на българското малцинство в Румания е важен за българо-румънските отношения, което би означавало, че взаимоотношенията между двете държави могат да бъдат добри и да имат общи действия в рамките на ЕС и двустранно и поради тази причина това е важно като един от от приоритетите на нашата регионална политика в нашия регион и европейската политика в рамките на съюза.
„Надявам се тези въпроси да бъдат правилно разбрани и от страна на румънските държавници и политици, които да предприемат необходимите стъпки, за да може правата на българското малцинство в Румъния да бъдат защитени” допълни народния представител, след което получи уверението на министъра, че българската общност в Букурещ няма да остане без свое помещение.
Ганка Иванова