Болницата е създадена за гражданите и от тях зависи нейното съществуване
Болницата е създадена за гражданите
и от тях зависи нейното съществуване
Гавраил ГЕВЕЗОВ, управител на МБАЛ – Свищов, пред в. “Дунавско дело”
- Г-н Гевезов, обединението на Първо и Второ вътрешно отделение на болницата предизвика известни притеснения сред някои от гражданите, които се опасяват, че няма да получават качествено кардиологично лечение. Имат ли основание за това?
- Още през април 2010 г. І ВО поради напускането на редица лекари остана в недокомплектовка и съответно в невъзможност да лекува болните с наличния състав специалисти. Отделението не разполагаше с капацитет, за да покрива дежурствата и графиците. Лекарите, които бяха в списъчния му състав по щат, работят и в момента в извънболничната дейност, като основно дават тежест на нея и може би с право, защото желаещите да минат на такъв преглед при тях е доста голям. Така че известни специалисти като д-р Василев, д-р Иванов, д-р Енчева и д-р Ганчева имаха достатъчно болни в извънболничната помощ, за да отделят време да покриват графиците в болничната помощ. В старото І-во ВО останаха единствено сестрите. За да може да функционира като отделение на функциониален принцип, бяха обединени графиците на двете отделения и съставът на ІІ вътрешно покриваше графиците на І вътрешно. Само че то остана като изкуствена болнична структура, защото не беше наситено от онзи брой специалисти за покриване на дежурствата, които трябваше да се дават в месечните графици. Това не можеше да не направи впечатление на проверяващите. Натискът от тяхна страна беше впечатляващ . В одиторския доклад, изготвен от медицинския одит, бе посочено, че специалисти не участват в графиците. Интерпретирано бе обаче, че те не работят въобще, а получават само пари. В действителност не е така. Те си участват реално в болничния процес, само че в правото на самата болница и на началника на отделението е да прецени кой и по какъв начин да участва в лечебния процес. За мен това бе едно некоректно отношение към нашите специалисти, лепнаха им етикет, от който се чувстват неудобно. А хората, които са лекувани от тях в болницата, са достатъчно много, видели са ги с очите си, усетили са тяхната медицинска грижа. Незачитането на труда им бе повод някои от тях да се откажат от болничната помощ. Такъв е случаят с ортопеда д-р Саркар. Това състояние по отношение на вътрешните отделения беше критично и трябваше да се вземе някакво кардинално решение. Двете отделения вече работят като едно, защото имат общи графици. Лекарите в отделението са окомплектовани. В него работят д-р Иванова, д-р Чекова, д-р Николова и д-р Неделчева. На разположение е и кардиологът д-р Василев. Водят се преговори от следващата година да бъде привлечена и д-р Райкова, също кардиолог. Медицинските сестри и легловата база са напълно запазени. Всичко това се прави с цел постигане на по-голяма ефективност в работата. Ето защо гражданите не бива да се притесняват от сливането на двете отделения. Точно обратното, това ще им гарантира и по-качествено лечение, защото свищовската болница наистина разполага с добри специалисти.
- На прицел на критиците бе и дейността на Хирургичното отделение. Каква е неговата съдба?
- С годините от една добра и голяма оперативна дейност сега обемът се е свил. Някои хора търсят други здравни заведения и тъй като болницата е търговско дружество, Хирургичното отделение не може да изпълнява онзи обем от клинични пътеки, с който да се осигурят приходи, т.е. то да се самоиздържа. Хирургичното отделение е локомотивът на едно лечебно заведение, затова трябва да го има . Хирургията е окомплектована със специалисти, но няма пациенти.
Моят апел е: нека по клиничните пътеки, по които имаме сключени договори с НЗОК, нуждаещите се от лечение да се доверят на нашите хирурзи, които са също много добри специалисти и е нужно повече доверие към тях. Зная, че всеки се тревожи за здравето си, но понякога недоверието е по-голямо и е без покритие. Няма как едно отделение да е финансово стабилно, след като работиш в Свищов, а заработените здравни вноски отиват в друго здравно заведение, а не тук. През 2009 г. през ХО са преминали 681 болни, през 2010 - 327, а през Плевен – 366 и 39 през В. Търново. Затова съдбата на ХО също зависи от съпричастността на гражданите на общината. Прави се всичко възможно да се създадат по-комфортни условия за работа в това отделение.
- Ремонтите в Родилното отделение вече приключиха и то отново започна да функционира. Какви са неговите перспективи?
- Дейността в Родилното отделение е слаба. То обаче трябва да функционира поради редица социални фактори. Затова в един по-близък план Общината трябва да вземе решение за неговото по-нататъшно съществуване.
- Г-н Гевезов, смятате ли, че в основата на обвиненията по отношение състоянието и управлението на болницата стоят политически пристрастия?
- Болницата е здравно заведение и с него не трябва да има политически заигравания, но за съжаление това се случва. Не може безотговорно да се заявява, че болницата колабира, че е пред закриване. Така се манипулира общественото мнение и това се отразява негативно върху нейната дейност. Истината е, че трудности има. Ние ги преживяваме, но няма място за неспокойствие, което да предаваме на нашите пациенти. Нещата, търсейки своя естествен ход, ще имат и своя логичен завършек.Така че важното е да се работи по същество и аз го правя, спазвайки принципите. Виждам, че трябва да се направят много неща, но всичко опира до финансов ресурс, затова се работи приоритетно.
Категорично отхвърлям обвиненията, че данъкоплатците издържат болницата. Точно обратното. Не малък е броят на здравнонеосигурените, които получават лечение за сметка на болницата и сумата е за десетки хиляди левове. Освен това заплащанията по клиничните пътеки са силно недофинансирани. Ще дам пример. През зимата само за лечението на един млад човек бяха похарчени 1080 лв., при полагащи се по клинична пътека 380 лв., а за 72-годишен - 780 лв. Единствено парите от Здравната каса ни помагат донякъде.
Неоснователни бяха и обвиненията, че болницата ползва средства на отделението по хемодиализа. Болните и персоналът там бяха манипулирани. В хемодиализата се дават средства, а не се вземат. Болницата повече е дофинансирала там, отколкото държавата. По мое настояване пред Общинския съвет, за това отделение бе даден автобус, за да могат пациентите на хемодиализа да се чувстват по-комфортно. Пак по мое настояване то бе включено и в европейска програма. Не приемам и упреците за закупените климатици. Не може в отделенията лекарите да работят при 33 градуса горещина, те също имат право на нормални трудови условия.
Мисля, че и тези подписки, които се правиха за запазване на болницата, са безпочвени. Никой не мисли да закрива болницата, но определено трябва да се работи ефективно. А големият фактор по отношение на ефективността това са хората. Ако не влизат достатъчно пациенти за лечение, може нито едно отделение да не е ефективно. За да оцелее болницата, гражданите трябва да се лекуват в нея. Освен това, ако някой не е доволен от лечението си или има някаква препоръка, нека дойде лично при мен и подаде сигнал, а по-нататък аз ще имам грижата да реша проблема. Така болницата ще има добро име и ще дава качествени услуги.
-Очаквате ли, че нещата в болницата ще тръгнат към по-добро?
-Очакваме 2012 г. с надеждата за прелом във философията на Министерството на здравеопазването и Здравната каса по отношение на използването на клиничните пътеки и преминаването към диагностично свързани групи. Това е един от проблемите, поради които при лечението на едно заболяване да не може пациентът да бъде лекуван и по друго съпътстващо го заболяване.
Това, за което искам да бъда разбран от всички граждани е, че болницата не е самоцелно създадена. Тя е създадена за тях и ще съществува чрез тях.
Йорданка АПОСТОЛОВА
и от тях зависи нейното съществуване
Гавраил ГЕВЕЗОВ, управител на МБАЛ – Свищов, пред в. “Дунавско дело”
- Г-н Гевезов, обединението на Първо и Второ вътрешно отделение на болницата предизвика известни притеснения сред някои от гражданите, които се опасяват, че няма да получават качествено кардиологично лечение. Имат ли основание за това?
- Още през април 2010 г. І ВО поради напускането на редица лекари остана в недокомплектовка и съответно в невъзможност да лекува болните с наличния състав специалисти. Отделението не разполагаше с капацитет, за да покрива дежурствата и графиците. Лекарите, които бяха в списъчния му състав по щат, работят и в момента в извънболничната дейност, като основно дават тежест на нея и може би с право, защото желаещите да минат на такъв преглед при тях е доста голям. Така че известни специалисти като д-р Василев, д-р Иванов, д-р Енчева и д-р Ганчева имаха достатъчно болни в извънболничната помощ, за да отделят време да покриват графиците в болничната помощ. В старото І-во ВО останаха единствено сестрите. За да може да функционира като отделение на функциониален принцип, бяха обединени графиците на двете отделения и съставът на ІІ вътрешно покриваше графиците на І вътрешно. Само че то остана като изкуствена болнична структура, защото не беше наситено от онзи брой специалисти за покриване на дежурствата, които трябваше да се дават в месечните графици. Това не можеше да не направи впечатление на проверяващите. Натискът от тяхна страна беше впечатляващ . В одиторския доклад, изготвен от медицинския одит, бе посочено, че специалисти не участват в графиците. Интерпретирано бе обаче, че те не работят въобще, а получават само пари. В действителност не е така. Те си участват реално в болничния процес, само че в правото на самата болница и на началника на отделението е да прецени кой и по какъв начин да участва в лечебния процес. За мен това бе едно некоректно отношение към нашите специалисти, лепнаха им етикет, от който се чувстват неудобно. А хората, които са лекувани от тях в болницата, са достатъчно много, видели са ги с очите си, усетили са тяхната медицинска грижа. Незачитането на труда им бе повод някои от тях да се откажат от болничната помощ. Такъв е случаят с ортопеда д-р Саркар. Това състояние по отношение на вътрешните отделения беше критично и трябваше да се вземе някакво кардинално решение. Двете отделения вече работят като едно, защото имат общи графици. Лекарите в отделението са окомплектовани. В него работят д-р Иванова, д-р Чекова, д-р Николова и д-р Неделчева. На разположение е и кардиологът д-р Василев. Водят се преговори от следващата година да бъде привлечена и д-р Райкова, също кардиолог. Медицинските сестри и легловата база са напълно запазени. Всичко това се прави с цел постигане на по-голяма ефективност в работата. Ето защо гражданите не бива да се притесняват от сливането на двете отделения. Точно обратното, това ще им гарантира и по-качествено лечение, защото свищовската болница наистина разполага с добри специалисти.
- На прицел на критиците бе и дейността на Хирургичното отделение. Каква е неговата съдба?
- С годините от една добра и голяма оперативна дейност сега обемът се е свил. Някои хора търсят други здравни заведения и тъй като болницата е търговско дружество, Хирургичното отделение не може да изпълнява онзи обем от клинични пътеки, с който да се осигурят приходи, т.е. то да се самоиздържа. Хирургичното отделение е локомотивът на едно лечебно заведение, затова трябва да го има . Хирургията е окомплектована със специалисти, но няма пациенти.
Моят апел е: нека по клиничните пътеки, по които имаме сключени договори с НЗОК, нуждаещите се от лечение да се доверят на нашите хирурзи, които са също много добри специалисти и е нужно повече доверие към тях. Зная, че всеки се тревожи за здравето си, но понякога недоверието е по-голямо и е без покритие. Няма как едно отделение да е финансово стабилно, след като работиш в Свищов, а заработените здравни вноски отиват в друго здравно заведение, а не тук. През 2009 г. през ХО са преминали 681 болни, през 2010 - 327, а през Плевен – 366 и 39 през В. Търново. Затова съдбата на ХО също зависи от съпричастността на гражданите на общината. Прави се всичко възможно да се създадат по-комфортни условия за работа в това отделение.
- Ремонтите в Родилното отделение вече приключиха и то отново започна да функционира. Какви са неговите перспективи?
- Дейността в Родилното отделение е слаба. То обаче трябва да функционира поради редица социални фактори. Затова в един по-близък план Общината трябва да вземе решение за неговото по-нататъшно съществуване.
- Г-н Гевезов, смятате ли, че в основата на обвиненията по отношение състоянието и управлението на болницата стоят политически пристрастия?
- Болницата е здравно заведение и с него не трябва да има политически заигравания, но за съжаление това се случва. Не може безотговорно да се заявява, че болницата колабира, че е пред закриване. Така се манипулира общественото мнение и това се отразява негативно върху нейната дейност. Истината е, че трудности има. Ние ги преживяваме, но няма място за неспокойствие, което да предаваме на нашите пациенти. Нещата, търсейки своя естествен ход, ще имат и своя логичен завършек.Така че важното е да се работи по същество и аз го правя, спазвайки принципите. Виждам, че трябва да се направят много неща, но всичко опира до финансов ресурс, затова се работи приоритетно.
Категорично отхвърлям обвиненията, че данъкоплатците издържат болницата. Точно обратното. Не малък е броят на здравнонеосигурените, които получават лечение за сметка на болницата и сумата е за десетки хиляди левове. Освен това заплащанията по клиничните пътеки са силно недофинансирани. Ще дам пример. През зимата само за лечението на един млад човек бяха похарчени 1080 лв., при полагащи се по клинична пътека 380 лв., а за 72-годишен - 780 лв. Единствено парите от Здравната каса ни помагат донякъде.
Неоснователни бяха и обвиненията, че болницата ползва средства на отделението по хемодиализа. Болните и персоналът там бяха манипулирани. В хемодиализата се дават средства, а не се вземат. Болницата повече е дофинансирала там, отколкото държавата. По мое настояване пред Общинския съвет, за това отделение бе даден автобус, за да могат пациентите на хемодиализа да се чувстват по-комфортно. Пак по мое настояване то бе включено и в европейска програма. Не приемам и упреците за закупените климатици. Не може в отделенията лекарите да работят при 33 градуса горещина, те също имат право на нормални трудови условия.
Мисля, че и тези подписки, които се правиха за запазване на болницата, са безпочвени. Никой не мисли да закрива болницата, но определено трябва да се работи ефективно. А големият фактор по отношение на ефективността това са хората. Ако не влизат достатъчно пациенти за лечение, може нито едно отделение да не е ефективно. За да оцелее болницата, гражданите трябва да се лекуват в нея. Освен това, ако някой не е доволен от лечението си или има някаква препоръка, нека дойде лично при мен и подаде сигнал, а по-нататък аз ще имам грижата да реша проблема. Така болницата ще има добро име и ще дава качествени услуги.
-Очаквате ли, че нещата в болницата ще тръгнат към по-добро?
-Очакваме 2012 г. с надеждата за прелом във философията на Министерството на здравеопазването и Здравната каса по отношение на използването на клиничните пътеки и преминаването към диагностично свързани групи. Това е един от проблемите, поради които при лечението на едно заболяване да не може пациентът да бъде лекуван и по друго съпътстващо го заболяване.
Това, за което искам да бъда разбран от всички граждани е, че болницата не е самоцелно създадена. Тя е създадена за тях и ще съществува чрез тях.
Йорданка АПОСТОЛОВА