24-годишен с протеза на десният крак се готви усилено за параолимпиадата
24-годишен с протеза на десният крак се готви усилено за параолимпиадата
Илиян Петров е на 24 години, роден е в Свищов, в момента е студент в Националната спортна академия. Той е с протеза на десния крак. Това става причина 7-годишен да бъде оставен от родителите си в Дом за деца с увреждания в Луковит. Проблемът му обаче не го отчайва. Още малък Илиян започва да се състезава. Днес младият мъж е в Националния параолимпийски отбор. След дни му предстои участие в Европейското първенство в Холандия. Ако се представи успешно ще си осигури и участие в параолимпиадата, която ще се проведе през септември...
Като всеки обикновен човек и аз имам своите навици – да излизам с приятели, да ходя на кино, но главно си почивам, защото тренировките са ми доста, а са ми и ценни и искам да мога максимално да се раздавам, за да мога да показвам по-добри резултати, започва разговорът ни с Илиян. В момента той е четвърти курс в Националната спортна академия. “Специалността ми е треньор по лека атлетика. Имам се вече за доста зряло момче и гледам на нещата доста сериозно и мисля, че съм един добър млад специалист - работата ми като фитнес инструктор и мненията на хората са го доказали”, с усмивка споделя още Илиян.
Към спорта се насочих още докато бях ученик и водеха по-големи ученици от мен на държавни първенства, така и аз реших, че искам да бъда някой и че това ми доставя удоволствие. Не съм си мислел, че ще стигна до тук. За мен това беше една игра и аз исках да бъда най добрият играч, допълва 24-годишният свищовлия. Той уточнява, че в Националния параолимпийски отбор е от времето, когато е ученик в 12 клас.
Първото състезание на Илиян е Държавно първенство, като той участва в дисциплината тенис на маса. Тогава става четвърти и се започват състезание след състезание и до днес. “На кого искам да благодаря - на толкова много хора, че са до мен и ме подкрепят и помагат. Не знам от кого да почна, защото не искам да обидя някого, но да кажем, че г-н Илия Лалов, президент на Българската параолимпийска асоциация и проф. Стефан Стойков, са сред хората без които нямаше, да имам толкова успехи и да мога спокойно да се отдам на спорта. Единият ми помага всячески за това, да имам едни от най-добрите условия за провеждане на тренировка, а другият е до мен в добро и лошо. Без проф. Стойков сигурно щях, да остана същото босо момче каквото бях в дома в град Луковит. Той доста обогати знанията ми за леката атлетика”, разказва Илиян. Той допълва, че всеки ден преподавателят му задава различни въпроси по време на тренировка и когато не може да отговори се чувства доста кофти.
Спортните успехи на Илиян до момента са наистина впечатляващи – над 150 медала от държавни първенства преди да е навършил 20 години! На международната спортна сцена има второ място на Световното първенство от Америка 2008. Следващата година спечелва бронзов медал на Световното първенство в Швейцария. В спортният му актив са и участия в доста турнири с прилично представяне. Добри са спортни постижения отбелязва свищовлията и през т.г. Завоюва трето място на световното първенство в Дубай, 2-ро място на световно първенство за младежи и победи на турнири в Обединени Арабски Емирства. В тях се представя в дисциплините 100м гладко бягане,тласкане на гюле и хвърляне на копие. На световното първенство, което е за мъже, поставя и личен резултат от 40.44 м. 6 медала има в актива си от началото на 2012 г. младият свищовлия.
“Няма да забравя състезанието в Дубай, където спечелих първият си медал при мъже и минах официално 40 метра. Тогава сякаш камък падна от плещите ми, успях да зарадвам всички в отбора, защото всички знаят, че мога да хвърлям далече просто, е въпрос на време да покажа на какво съм способен”, с усмивка разказва Илиян.
В момента Илиян тренира и се подготвя за европейско първенство което ще се проведе в Холандия от 18 до 30 юни, като амбицията на нашето момче е да се представи достойно и да успее да премине квалификацията за параолимпиадата през септември.
П овреме на разговора ни не пропускаме и темата за физическия недъг на Илиян, като младият мъж не я избягва. “Аз съм с протеза на десният крак. Това не е при инцидент, а по рождение съм получил този недъг, също така ми липсват фаланги на дясната ръка и на средният пръст на лявата. Това не ме прави по-малко човек или ме кара да се предам, хората са ме приели такъв какъвто съм и аз не искам да се променям”, заявява с усмивка Илиян Петров.
До преди два месеца свищовлията няма група инвалидност. “За радост на всички около мен вече имам група на инвалидност и ще получавам инвалидна пенсия от 110 лева. Но до преди два месеца нямах инвалидна група. Не мога да си обясня тези аномалии в нашата държава, обиколил съм доста страни вече и съм видял как нормалните хора гледат на хората с увреждания. Как хората с увреждания заемат полагаемите им места в обществото и това, че си инвалид не те прави по-малко човек и обществото не те отхвърля. Просто проблемът ни е, че още сме боси в тази област, но вярвам че ще се оправим”, разсъждава Илиян. Според него трябва да спрем, да се делим на сини-червени, на бедни-богати, на здрави-инвалиди, а най-важното е взаимно, да се изкачим на следващото ниво в общественото си развитие.
Илиян е категоричен, че не е обиден на никого, че 7-годишен е оставен от родителите си в Дом за деца с увреждания в Луковит. “Не се сърдя, такива са били времената, така са преценили хората, така са направили. Мисля, че ако бях с тях нямаше да съм това което съм”, с усмивка заявява Илиян. “Но в едно съм сигурен няма да изоставя моите деца, каквото и да ми струва”, категоричен е той.
“Извън спорта нищо не може да ме отчае. Винаги ще се боря, това е в кръвта ми - не по рождение, а по принуда изграждам се, като шампион и искам да съм такъв искам и семейството ми да е такова, това да се превърне в една традиция”, разказва още Илиян Петров.
Свищовлията е работил и в строителството преди да започне следването си в София. “Работих известно време. Виждах как приятелите ми си купуват хубави дрехи и други неща, които на мен ми липсваха и за това се принудих за шест месеца, да се изместя във Варна и да работя, но с времето разбрах, че не ми е това призванието”, спомня си днес с усмивка Илиян. “Колегите не знаеха какво ми има. Виждаха, че леко накуцвам, но не казвах какво ми е. Работих на две работи - сутрин ходех, да помагам за поставяне на керемиди на покриви, а вечер на строителен обект, да нося вар и тухли. Работех по 20 часа на ден горе долу, заспивал съм по спирките от умора”...
Човек може да мечтае за много неща, споделя в края на разговора ни Илиян. “Моите мечти се свеждат до това да имам собствено жилище и да имам добро семейство. Всичко останало мога да постигна сам. Надявам се тайничко, след всяко интервю, което съм дал, да ми звънне телефона и да ми кажат – ела, ние можем да ти помогнем. Макар да знам че безплатен обяд няма аз вярвам”.
Александър ШАБОВ
Илиян Петров е на 24 години, роден е в Свищов, в момента е студент в Националната спортна академия. Той е с протеза на десния крак. Това става причина 7-годишен да бъде оставен от родителите си в Дом за деца с увреждания в Луковит. Проблемът му обаче не го отчайва. Още малък Илиян започва да се състезава. Днес младият мъж е в Националния параолимпийски отбор. След дни му предстои участие в Европейското първенство в Холандия. Ако се представи успешно ще си осигури и участие в параолимпиадата, която ще се проведе през септември...
Като всеки обикновен човек и аз имам своите навици – да излизам с приятели, да ходя на кино, но главно си почивам, защото тренировките са ми доста, а са ми и ценни и искам да мога максимално да се раздавам, за да мога да показвам по-добри резултати, започва разговорът ни с Илиян. В момента той е четвърти курс в Националната спортна академия. “Специалността ми е треньор по лека атлетика. Имам се вече за доста зряло момче и гледам на нещата доста сериозно и мисля, че съм един добър млад специалист - работата ми като фитнес инструктор и мненията на хората са го доказали”, с усмивка споделя още Илиян.
Към спорта се насочих още докато бях ученик и водеха по-големи ученици от мен на държавни първенства, така и аз реших, че искам да бъда някой и че това ми доставя удоволствие. Не съм си мислел, че ще стигна до тук. За мен това беше една игра и аз исках да бъда най добрият играч, допълва 24-годишният свищовлия. Той уточнява, че в Националния параолимпийски отбор е от времето, когато е ученик в 12 клас.
Първото състезание на Илиян е Държавно първенство, като той участва в дисциплината тенис на маса. Тогава става четвърти и се започват състезание след състезание и до днес. “На кого искам да благодаря - на толкова много хора, че са до мен и ме подкрепят и помагат. Не знам от кого да почна, защото не искам да обидя някого, но да кажем, че г-н Илия Лалов, президент на Българската параолимпийска асоциация и проф. Стефан Стойков, са сред хората без които нямаше, да имам толкова успехи и да мога спокойно да се отдам на спорта. Единият ми помага всячески за това, да имам едни от най-добрите условия за провеждане на тренировка, а другият е до мен в добро и лошо. Без проф. Стойков сигурно щях, да остана същото босо момче каквото бях в дома в град Луковит. Той доста обогати знанията ми за леката атлетика”, разказва Илиян. Той допълва, че всеки ден преподавателят му задава различни въпроси по време на тренировка и когато не може да отговори се чувства доста кофти.
Спортните успехи на Илиян до момента са наистина впечатляващи – над 150 медала от държавни първенства преди да е навършил 20 години! На международната спортна сцена има второ място на Световното първенство от Америка 2008. Следващата година спечелва бронзов медал на Световното първенство в Швейцария. В спортният му актив са и участия в доста турнири с прилично представяне. Добри са спортни постижения отбелязва свищовлията и през т.г. Завоюва трето място на световното първенство в Дубай, 2-ро място на световно първенство за младежи и победи на турнири в Обединени Арабски Емирства. В тях се представя в дисциплините 100м гладко бягане,тласкане на гюле и хвърляне на копие. На световното първенство, което е за мъже, поставя и личен резултат от 40.44 м. 6 медала има в актива си от началото на 2012 г. младият свищовлия.
“Няма да забравя състезанието в Дубай, където спечелих първият си медал при мъже и минах официално 40 метра. Тогава сякаш камък падна от плещите ми, успях да зарадвам всички в отбора, защото всички знаят, че мога да хвърлям далече просто, е въпрос на време да покажа на какво съм способен”, с усмивка разказва Илиян.
В момента Илиян тренира и се подготвя за европейско първенство което ще се проведе в Холандия от 18 до 30 юни, като амбицията на нашето момче е да се представи достойно и да успее да премине квалификацията за параолимпиадата през септември.
П овреме на разговора ни не пропускаме и темата за физическия недъг на Илиян, като младият мъж не я избягва. “Аз съм с протеза на десният крак. Това не е при инцидент, а по рождение съм получил този недъг, също така ми липсват фаланги на дясната ръка и на средният пръст на лявата. Това не ме прави по-малко човек или ме кара да се предам, хората са ме приели такъв какъвто съм и аз не искам да се променям”, заявява с усмивка Илиян Петров.
До преди два месеца свищовлията няма група инвалидност. “За радост на всички около мен вече имам група на инвалидност и ще получавам инвалидна пенсия от 110 лева. Но до преди два месеца нямах инвалидна група. Не мога да си обясня тези аномалии в нашата държава, обиколил съм доста страни вече и съм видял как нормалните хора гледат на хората с увреждания. Как хората с увреждания заемат полагаемите им места в обществото и това, че си инвалид не те прави по-малко човек и обществото не те отхвърля. Просто проблемът ни е, че още сме боси в тази област, но вярвам че ще се оправим”, разсъждава Илиян. Според него трябва да спрем, да се делим на сини-червени, на бедни-богати, на здрави-инвалиди, а най-важното е взаимно, да се изкачим на следващото ниво в общественото си развитие.
Илиян е категоричен, че не е обиден на никого, че 7-годишен е оставен от родителите си в Дом за деца с увреждания в Луковит. “Не се сърдя, такива са били времената, така са преценили хората, така са направили. Мисля, че ако бях с тях нямаше да съм това което съм”, с усмивка заявява Илиян. “Но в едно съм сигурен няма да изоставя моите деца, каквото и да ми струва”, категоричен е той.
“Извън спорта нищо не може да ме отчае. Винаги ще се боря, това е в кръвта ми - не по рождение, а по принуда изграждам се, като шампион и искам да съм такъв искам и семейството ми да е такова, това да се превърне в една традиция”, разказва още Илиян Петров.
Свищовлията е работил и в строителството преди да започне следването си в София. “Работих известно време. Виждах как приятелите ми си купуват хубави дрехи и други неща, които на мен ми липсваха и за това се принудих за шест месеца, да се изместя във Варна и да работя, но с времето разбрах, че не ми е това призванието”, спомня си днес с усмивка Илиян. “Колегите не знаеха какво ми има. Виждаха, че леко накуцвам, но не казвах какво ми е. Работих на две работи - сутрин ходех, да помагам за поставяне на керемиди на покриви, а вечер на строителен обект, да нося вар и тухли. Работех по 20 часа на ден горе долу, заспивал съм по спирките от умора”...
Човек може да мечтае за много неща, споделя в края на разговора ни Илиян. “Моите мечти се свеждат до това да имам собствено жилище и да имам добро семейство. Всичко останало мога да постигна сам. Надявам се тайничко, след всяко интервю, което съм дал, да ми звънне телефона и да ми кажат – ела, ние можем да ти помогнем. Макар да знам че безплатен обяд няма аз вярвам”.
Александър ШАБОВ